Белгия

До Брюксел по работа. Защо не и за малко туризъм?

От

на

Когато пътуваш по работа си е цяло изкуство да успяваш да съчетаваш служебните ангажименти с туристическите атракции и забележителности, които трябва да посетиш. Мисля, че донякъде успях при краткото си пътуване до административния център на Европа – Брюксел, през пролетта на 2014-та.

Заминахме с още двама колеги и трябваше за 3 дни да се срещнем с един от клиентите на фирмата, както и с още двама нови потенциални партньора. Не звучи като натоварена програма, но реалността беше съвсем различна – в два от дните бяхме почти постоянно заети и ни остана съвсем малко време за обиколки на града.

Това, което ми направи първото позитивно впечатление в Брюксел, е хитрата идея за създаване на нещо като околовръстно или обръч от пътища и тунели около центъра на града. Те отпушват движението и позволяват относително бързо да се придвижиш от точка А до точка Б. А движение не липсва – администрацията на ЕС е съсредоточена в центъра на града – десетки хиляди чиновници, които ежедневно се борят да достигнат до работните си места. Проблемите идват при делегации и посещения – разказаха ни, че преди няколко дни на посещение бил президентът на САЩ и центърът бил задръстен от ограничения в движението и мерки за сигурност.

Та … какво трябва да видите:

  • Централният площад или Grand Place Brussels – голям площад, ограден от красиви постройки и стотици туристи – насядали на паважа, снимащи или просто преминаващи забързано. От южната страна се издига Brussels Town Hall с височина от почти 100 метра (96, за да бъдем точни), а на върха й гордо стои триметровата статуя на Saint Michael, убиващ демон.

От 1971г., на всеки 2 години, през август, на Гранд Плац се поставя или поскоро се изгражда огромен „Килим от цветя“. Милиони цветни бегонии се поставят в различни шарки, като размерът на това творение достига около 25 на 77 метра, или около 1800 кв. метра.

  • Препоръчвам ви да завиете в някоя от уличките около площада, най-добре по пътя към статуята на пикаещото момченце, за да успеете да съчетаете задачите и да намерите гофрети и шоколади в многобройните магазинчета. След като си вземете подходящата доза калории, можете да се върнете на площада и да им се насладите. Поне това направих аз, а колегите го документираха!


  • Пикаещото момченце – не защото е нещо уникално или впечатляващо, а точно защото НЕ Е! Направо е учудващо как тази „статуйка“ се е превърнала в запазената марка на града. Естествено, роля има митологичната история, че „пикаещото момченце“ е свършило работата точно където и когато трябва, предотвратявайки опожаряването на града. Разочароващо е, че този символ на града не е в особено добро състояние и над него мазилката на сградата се рони. Стори ми се някак познато и типично, но за нашите географски ширини.
  • Дворецът на краля – доста впечатляваща сграда, пред която си заслужава да се снимаш. Поради неясна за мен причина моите снимки от там липсват. Продължавам да разследвам случая
  • Катедралата! – The St. Michael and St. Gudula Cathedral. Една от най-красивите катедрали, които съм посещавал. За жалост при това пътуване не успях да вляза, а само щракнах няколко снимки – беше затворено, а не остана време да дойдем отново. Толкова ме беше запленила с енергията и красотата си, че още помня какви чувства изпитах преди 10 години (може би пропуснах да спомена, че това не беше първото ми посещение в Брюксел – когато бях на 17, при едно от пътуванията с училището ми, преминахме през града).
  • Сградата на Европейския парламент. Посетителите на града трябва да отделят време и да се разходят около сградата на ЕП. Не че има кой знае какво да се види, но е грехота да отидеш в Брюксел и да не видиш административния център на Европейския съюз. Ей така, колкото да кажеш, че си бил там. Централният вход и площадът пред него са внушителни, като площадът е „обграден“ от закрити коридори на височина около 6-7 метра, свързващи административните сгради и постоянно изпълнени с пъплещи по тях европейски чиновници.

Зад сградата на парламента има малка, но живописна градина. Интересно е, че в нея има построена нещо като колиба на бездомник, който обаче вече не е точно бездомник, защото властите му дали разрешение да остане буквално в задния двор на парламента.

Другата известна част, запечатала се в хиляди снимки и видеокадри, е пред другия вход за ЕП, пред който са и знамената на страните членки.

IMG_8347

  • И накрая, но определено не по важност – местните ресторанти

Това беше една от най-приятните и запомнящи се страни от пътуването ни – нещо нормално при бизнес пътешествията. Нашите домакини ни отведоха първата вечер в наистина малка пицария, с не повече от 20 места, в която хората буквално седят рамо до рамо. Но си заслужава – в малкото заведение правят наистина ГОЛЕМИ и адски вкусни пици, с изключително тънко тесто, хрупкаво, препечено и сякаш чакащо да бъде изядено. ВЕДНАГА!

Толкова бях преял от гофретите на площада, че не успях да изям цялата си пица, и досега ме е яд, като се сетя

На следващия ден вечеряхме в огромно заведение с може би над 400 места, в което чакахме около 30 минути, за да се освободи маса. Чудех се какво пък толкова специално има, но отговорът не закъсня – просто там сервират най-вкусните свински ребърца. И не само това – когато поръчаш ребра за около 25 евро, получаваш първата си порция, която е доста голяма и освен ребрата има и варен картоф, пълнен с къри. Наистина адски вкусна комбинация. Та … след като приключиш с първата порция, без изобщо да те питат, сервитьорите ти носят нова и така докато не прецениш, че следващата порция може да ти причини пръсване на стомаха или нещо от сорта. Непознат в България бизнес модел за заведение, но явно доста добре работещ в центъра на Брюксел. Не е нужно да ви обяснявам, че ядохме доста, дори повече от „доста“.

Брюксел несъмнено е динамичен град с богата история и има много какво да покаже и предложи на туристите, но лично мен някак си не ме впечатли. Може би защото мислехме предимно за работа, а може би и защото с нещо ми напомни на София и ми се стори някак познат и обикновен.

За Петър Лозанов

Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.

Препоръчваме Ви