Да се влюбиш от пръв поглед – възможно е, особено в Лефкада!

 

Реших да напиша кратка история за първия ден от пътешествието ни до остров Лефкада с клуба за пътешествия Tripsy. Защо за първия ден – понякога красотата и преживяванията в едно пътешествие зависят от първите емоции, настроението, с което влизаш в приключението, първия допир до новото и непознатото.

Има такива първи дни, които просто не можеш да си позволиш да забравиш

Това беше точно един такъв.

Пътуваме през нощта към острова и посрещаме изгрева някъде по планинската магистрала, водеща към западната част на Гърция и Йонийско море. Толкова много съм слушал, чел и гледал за тези брегове и невероятните острови по западното крайбрежие, че нямам търпение да видя дали наистина те са толкова различни от близките до България Халкидики, Тасос и Олимпийска Ривиера.

Около 10 часа е, прекосяваме тунела, който води към острова, след което и въртящия се мост, свързващ континенталната част с острова. Да,

до Лефкада можете да достигнете и без ферибот

Срещаме се с Антонио, собственика на вилите, в които ще отседнем. Доста колоритна личност, която още от първия момент ни „въвлече“ в атмосферата на острова, карайки бързо към вилите и разказвайки ни за красотата на Лефкада и хората, които я обитават. Антонио е архитект, отговорен за доста от по-скъпите вили и постройки на острова, но както той сам се изрази е “Оставил най-доброто си творение за себе си“.

Виждаме постройката от снимките, гледката от мечтите си и спокойствието и равновесието, за което всеки мечтае.

Това несъмнено е най-луксозната вила, в която съм бил

Всеки детайл е на мястото си, от нищо не е спестено, а напротив – получаваш повече от очакваното.


12 човека сме, всички са уморени от пътя и почти 30-те часа без сън, но буквално минути след срещата с тази гледка всички батерии са заредени на 100% и ние сме готови

да потеглим към най-известното място на острова – плажа Порто Кацики (Porto Katsiki)

Пътят към него е изключително живописен и в определени участъци доста екстремен. Мантинели няма, а склоновете са стръмни и високи. А гледката определено разсейва – невероятни плажове, следващи един след друг на стотина метра под нас.

Спираме, за да се полюбуваме на цветовете, които просто не могат да бъдат описани с думи

Палитри, които трябва да се усетят с душата. Синьото тук е толкова различно, толкова богато и толкова разнообразно.


Най-сетне сме тук – Porto Katsiki наистина е едно от най-живописните и пленяващи места в Гърция, които съм посещавал. Светлосините краски на спокойното море се комбинират с белите цветове на отвесните скали и зелените багри на ниската растителност, кацнала върху тях в перфектна цветова палитра.

Тази красота се допълва от усещането за някаква сила и могъщество

Плажът е сякаш разцепен от тънка скала, по която е изградена пътека, която ви съветвам да извървите. От едната страна, от ляво, остава основната част на плажа, а от другата – малък скалист залив, в който често се образува завъртане на водата, идваща от морето и срещаща високите скали. Прилича на водовъртеж и е наистина интересна гледка. Не можем да се отделим от тази „наблюдателница“. Светлото море сякаш гали плажа, образуван от малки бели камъчета.


Вече сме долу.

Усещането е невероятно, а морето сякаш говори успокояващо

Влизам да поплувам, а гледката под водата е още по-специална. Бялото дъно само на 20 метра от брега е на дълбочина от 7-8 метра. Толкова е светло, че поглеждайки надолу не вярваш, че това е море, а изглежда по-скоро като лунен пейзаж. Течението на дъното образува красив релеф, напомнящ за пустинни дюни и навявания. Равновесие.


Тръгваме си от Porto Katsiki и се отправяме към друго живописно място на острова – фарът. Пътят става още по-тесен и още по-увличащ. Завой след завой приближаваме стърчащия самотен фар, приземен трийсет метра над морето върху отвесна скала. Уникална красота, открила се пред нас точно преди залез слънце.


Тръгваме обратно към заведение, което Антонио ни бе препоръчал за вечеря и изпращане на залеза.

Такъв залез не бях виждал

от около стотина метра височина съзерцавахме слънцето зад ниски облаци, обгръщащи морето сякаш в мъгла. На подобна гледка съм се любувал, но от височина над 2000 метра.

Лефкада

Тук облаците сякаш излизаха от самото море.

Как да не се влюбиш в Лефкада. От пръв поглед. Е, може би беше от първия ден…

fb_lefkada

 

За Петър
Avatar
Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.