В подземния дворец на Родопите
Ухловица е една от най-красивите български пещери и когато с приятели решихме, че ще си наемем една вила в близко селце, където да изкараме събралите се четири почивни дни покрай мартенските празници преди няколко години, се уговорихме задължително да отидем да я видим. Двама от компанията ни вече бяха ходили и ни уверяваха, че няма да съжаляваме. Време имахме достатъчно, а пещерата наистина не беше много далеч, особено с кола, така че след първата вечер с ядене и пийване на следващия ден се отправихме към Ухловица.
Спряхме колите по-далечко. Беше доста хладничко, но разходката сред природата ни се отрази много добре, не се уплашихме и от стълбите, които трябваше да изкачим. Поизчакахме малко, преди да влезем, и още след първите стъпки в пещерата поне аз бях вече убедена, че приятелите ни са били прави и пещерата си заслужава да се види! В Ухловица има много и най-разнообразни скални образувания, които рисуват причудливи форми и с част от компанията си направихме своеобразно мини състезание да сравняваме някои от тях на какво ни приличат. То не бяха самолети, не бяха животни, не бяха домакински съдове даже… 😀
На първия етаж (Ухловица е на два етажа) се намира Залата на пропастите – заслужено се нарича така, защото пропастите, чиито гърла започват от него и се спускат към долното ниво, са си наистина страшнички! До долния етаж се слиза по стръмни стълби, но пък гледката там също си заслужава, много е красиво. Насладихме се на големия бял каменен водопад, който е една от основните атракции в пещерата. Каменните висулки, осветявани от прожекторите, създаваха неописуема атмосфера, както и езерата на дъното. Почти не се чувстваш като на Земята – все едно си на някоя друга планета. С интерес слушахме разказите за пещерата, продължавахме да откриваме нови и нови интересни образувания и в един момент установихме, че никак не ни се излиза – можехме да прекараме още часове в Ухловица, за да се наслаждаваме на уникалното майсторство на природата, издялкала толкова великолепни форми! Разбрахме защо наричат пещерата „Подземния дворец на Родопите“. Все пак трябваше да си тръгваме, но това посещение остави у всички нас прекрасни спомени, към които и до днес се връщаме с удоволствие, когато се съберем пак заедно.
