В къщата на ЦРУ в Банкок

,,Грешка е да заминеш семейно за Тайланд, но тя не е фатална, ако заведеш съпругата си в къщата на ЦРУ в Банкок“ – бяха думите на шефа ми, когато подписа отпуската. Агентът ни в Джорджтаун, Малайзия, за два часа ни осигури туристически визи.

Според информацията:
Thanon Rama I, แขวง วังใหม่ เขต ปทุมวัน Bangkok 10400
нямаше вид на ,,къща на ужасите“, а изглеждаше като много романтично място, където с удоволствие вечерта можеш да изпиеш един бърбън Jim Beem в уютната автентична сиамска атмосфера.

Според досието това е James Harrison Wilson Thompson или Джим Томпсън, американски офицер от специалните части във френска Северна Африка, архитект, колекционер, предприемач, възродил производството на рисувана коприна и бивш резидент на ЦРУ в Тайланд. Но както казват, няма бивши разузнавачи, докато на Великден през 1967 г. Джим не изчезва мистериозно по време на експедиция в джунглите на планината Камерон в Малайзия.
Затова по всички правила на конспирацията се добрахме с градски автобус по булевард Rama I Road до спирката на Националния стадион. Оттам вървяхме пеша по тихата алея Soi Kaseman Song към канала. Войникът на стража пред бившата сграда на Американското посолство (днес на Държавната сигурност) ни отдаде чест. Пред сградата беше паркиран като паметник позлатен бронетранспортьор. Той беше защитавал мира и демокрацията в кралството от комунистическите партизани. В съседство беше резиденцията на ЦРУ или къщата-музей на Джим Томпсън.

Срещу банкнота от 100 бата прислужниците ни разтвориха вратите на къщата на Джим – JIM THOMPSON HOUSE.

Това са 6 антични къщички от червено тиково дърво от различни краища на Тайланд, разглобени и после сглобени на място от дърводелците в един хармоничен архитектурен комплекс.

Всичко беше запазено така, сякаш господарят Джим ще се върне всеки момент в дневната и ще се изтегне на кушетката.

Будоарът с китайски порцелан. Ако не внимаваш, ще се спънеш в многобройните прагове между отделните помещения. Те са типични за тайландската архитектура, като в тези прагове се спъват и злите духове, които според поверието могат да вървят само по равен под. Това е моят любим еклектичен стил, в който с вкус са съчетани статуи на Буда, китайски порцелан и белгийски полилеи. Деликатните копринени драперии заедно с огромната колекция на изкуството допълват чара на това място.

Заради честите тропически валежи и наводнения тукашните къщи са построени на пилони.

Джим се е консултирал с местните монаси-астролози и е избрал подходящия ден (13 септември 1958 г.), в който да започне сглобяването на къщичките. Първият ритуал е забиването на пилоните от 9 будистки монаха.

Следващият важен ритуал е намирането на подходящо място за къщичката на духовете. Тя днес е скрита в градината.

Това е символичната резиденция на Phra Phum или местният дух пазител, който отговаря специално за това място.

Това е къща за духовете, построена като нов дом за онези духове, които са живели в земята, преди новата сграда да бъде построена там. Ежедневното предлагане на плодове и цветя във форма на венци се прави, за да успокоят преселените духове.
Томпсън започва този дом и се мести в къщата си на датите, които са определени да бъде щастлив. Също тогава му било предсказано, че на възраст 61 г. Томпсън трябва да бъде много внимателен. Това се оказва възрастта, на която той изчезва.

Цветята в купата с вода носят инициалите на JHW в негова памет.

Изкачвайки се по скърцащите стълби, попадаме в кабинета с неговата уникална колекция от тайландски картини и миниатюри.

Тайландските картини са върху дърво, хартия или на платно като тапети за будистките храмове.

Библиотеката и писалището.

Елегантен торс на Буда в ефирна монашеска роба.

Ваза и табуретки от китайски порцелан.

Дърворезба с Буда, предлагащ убежище на своите последователи.

На 3 април 1959 е финалната церемония, отново с 9 монаха, които пеят химни и ръсят със светена вода. Един от първите гости е Съмърсет Моъм, който, очарован от колекцията, отбелязва:
,,Това не само са красиви неща, това, което е рядко, е, че сте успели да ги аранжирате с безупречен вкус.“

Златните рибки плуват щастливо в езерцето.

Вдясно е цъфнал червеният джинджер.

Индуска богиня.

Криволичещата пътечка води до къщичката за гости.

На първия етаж в комплекса е разположен също музей на коприната с древен чекрък и копринени пана с митологични мотиви.

Благодарение на Джим отглеждането на копринени буби и изтеглянето на копринена нишка е още жив занаят в Тайланд, за разлика от България.

Стан за тъкане на коприна.

На снимката Джим Томпсън събира майсторите на коприна край канала, където се изпира преждата. Той е наречен ,,Крал на тайландската коприна“ за заслугите си за възраждането на този занаят и осигуряването на поминък за местните, и утвърждаването на тази световна марка.