В изгубения свят на планината Рорайма
Мистика, легенди, великолепни гледки и необичайни създания – всичко това събира на едно място Рорайма, най-високата планина от веригата Пакарайма в Южна Америка. Разположена на границата между Венецуела, Бразилия и Гвиана, Рорайма е една от най-невероятните природни геоложки формации в света, датиращи от ерата Докамбрий от преди 2 милиарда години.
Някога местните са наричали планината Център на Земята. Според преданията и легендите им, на върха на Рорайма живеела богинята Куин, която смятали за прародителка на всички хора на планетата.
Рорайма е с около 2800 метра височина. Единственият начин и път, по който се стига до върха, е от страната на Гран Сабана във Венецуела. Планината е част от Национален парк Канайма, дом на необикновени животни и флорални видове, които виреят само там.
Националният парк е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Има и още един факт, който го прави необикновен: смята се, че в парка и в Рорайма водата е във възможно най-чистата си форма. Такава, каквато не се среща никъде другаде по света – недокосната от човека.
И нищо чудно, Рорайма е голямо предизвикателство, а 400-метровите стени са изкачвани от малцина.
Планината има своето запазено място и в приключенската литература. В романа на Артър Конан Дойл „Изгубеният свят“ млад журналист преминава през един от най-необичайните пейзажи в света, за да стигне до своята любима. Дойл описва света на Амазонската джунгла и планината Рорайма чрез приключенията, през които преминава младият мъж в името на любовта си.
Планината е привлекателна за туристите и почитано място от местните. Рорайма е обвита в мистика – впечатление, което оставят постоянните плътни облаци, които я обгръщат. Гледайки планината от джунглата, тя прилича на отвесни скали, губещи се в облаци.
По отвесните й страни се стичат водопади, които допълват гледката и правят планината още по-любопитна. От един от тези водопади тръгва и една от най-големите реки в Южна Америка – Ориноко.