В изгубената Палмира
Сирия, май 2008. Късно след обяд, след като преминахме за един ден с Ладата на Ахмед през нориите на Хама, замъка на кръстоносците Крак де Шевалие и манастира св. Георги Хомейра, седнахме да изпием по един фреш от портокали в Хомс.
„Може ли да ни откараш до Палмира?“
155 км за 50 долара. Иншалах, но проблем бензин!
На края на града се виеше една огромна опашка от коли. С мръсна газ изпреварихме луксозните джипове от Катар, Кувейт и Саудитска Арабия и се наредихме отпред на колонката. Заредили като местни с предимство, се понесохме към Палмира. Стъклата на прозорците на Ладата бяха спуснати и се наслаждавахме на топлия дъх на пустинята.
Насреща идваха модерните кораби на пустинята. В далечината един петролен танкер изхвърляше черни кълба дим след катастрофа и гореше.
Трафикът се засили подозрително, докато разбрахме, че сме поели грешно по пътя за Багдад. На следващото кръстовище без знаци завихме вляво по един таен път покрай базата на сирийските ВВС в Тадмор.
Но фото! Няма проблем, аз съм служил в българските ВВС и имаме на въоръжение същите Миг-21.
Това там горе е арабската крепост на Фахредин (Fakhredin Al Maany).
Автобусите с туристите от Палмира са дошли да наблюдават залеза.
Бах! – и Ладата рязко се разлюля. Изсвириха рязко спирачките. Късмет, че жената се събуди преди това и помоли да намалим скоростта, защото се спука задната гума.
Аллах или Бог беше милостив към нас, защото не гръмна предната гума и не се обърнахме в пустинята.
Докато сменим гумата, над Палмира се спусна мрак.
20 май 2015. Сирийската армия обстрелва позициите на Ислямска държава (ИД) край Палмира. Нашият директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова апелира „Палмира представлява необикновен обект на световното наследство в пустинята и всяко разрушение би било не само военно престъпление, но и огромна загуба за човечеството“.
Но уви, джихадистите, Асад, Путин и Обама не я чуха.
21 май 2015 „Палмира падна! Варварите ще взривят още едно безценно съкровище на човечеството, за да разберем омразата им към нашата цивилизация.“(2). Днес над крепостта на Фахредин се вее черното знаме на халифата. Войната е лека само за телевизионните зрители.
Но през 2008-ма нас ни посрещнаха гостоприемно в оазиса Палмира, въпреки че пристигнахме един ден по-рано и нямаше места в хотела. Затова пък управителят на хотела ни даде ключовете от своя дом за гости. С него се разбрахме да дойде рано сутринта по хладно да ни закара до най-отдалечения обект в Палмира – гробниците. После да преминем пеша надлъж по Кардо Максимус и към обяд, когато е най-горещо, да влезем в музея на Тадмор.
След като се настанихме като пет пари в кесия, Ахмед се обади да докладва на някого (жена си или ДС), че сме живи и здрави. После ние се разплатихме с него, като му дадохме още 20 долара за нова гума и се разбрахме да ни чака на гарата на връщане от Дамаск, за да ни закара от Алепо до Антакия (Антиохия).
Днес в Палмира няма хотели, след като ИД е установила максимална такса за наемане на стая на 85 долара на месец.
Кеф, тримата бяхме сами. Жалко, че бяхме само две нощи в плен на тази приказна атмосфера от 1001 нощи.
Това „неморално“ изображение вече е премахнато. Ал Джазира показа репортаж как ИД претърсва разграбения хотел.
Отвън се чуваше детска глъч. Сирийските деца играеха на народна топка и после споделиха един шоколад с дъщеря ми. Жена ми излезе навън в прохладната вечер да изпуши една цигара. Аз пък се разходих до чаршията за да изпия една биричка и да намеря място, където мога да гледам европейски футбол.
Днес в Палмира алкохолът и цигарите са строго забранени!
Надяваме се, че това симпатично бедуинче има по добра съдба.
Днес, който притежава музикален инструмент – 100 тояги!
Негов връстник е най-младият боец на ИД (2).
Такива деца участват в екзекуциите на враговете на халифата.
От дюкяна на този сарач си купихме по едни сандали от камилска кожа. Похвалих се, че дядо ми Петър е бил сарач, и той ми проби със замбата още една дупка на колана без пари 🙂
Дори да си християнин, можеш да работиш занаята си, ако плащаш данък-закиат на халифата.
Амфитеатърът и Кардо Максимус в Палмира(Palmyra) или Тaдмор (Tadmor). Тя е на 210 км от Дамаск и лежи в сърцето на Сирийската пустиня, често е наричана ,,невястата на пустинята“. Палмира без съмнение е най-красивият и величествен град по стария Път на коприната.
Днес амфитеатърът се използва от ИД за публични екзекуции според Ал Джазира. 20 неблагонадежни младежи, „врагове на исляма“, бяха обезглавени на сцената. След превземането на Палмира ИД отвори първо фурната. Хляб и зрелища! – нищо ново.
Кралица Зенобия се сбогува с опожарената си столица Палмира, преди да бъде отведена в Рим като военнопленница, окована в златни вериги. По времето на легендарната кралица Зенобия (Zenobia) (268-272) властта на Палмира се разпростряла над Египет и Месопотамия. За Рим това била заплаха и през 274 г. Палмира била завладяна.
Днес жените на езичниците (язиди) се продават като роби на пазара в ИД. Другите 4 милиона бягат от шариата зад граница.
Е, не бяхме най-ранобудни. Първи при отварянето на гробницата бяха дошли японците. Когато даваш фотоапарата си да ти направят снимка, трябва добре да прецениш човека да не избяга с него. Най-често се доверявам на японските туристи 🙂
Джихадистите не си поплюват и убиха също двама японски туристи, понеже са будисти. Гейовете също не ги обичат, затова ги блъскат в последен полет от 5 етаж.
През 634 г. арабите разгромяват византийската армия и превземат Палмира, водени от пълководеца ,,Сабята на Аллах“, или Халед Ибн ал Валид. По време на този джихад или по времето на първия халиф Абу Бакр се обезглавяват статуите в гробницата. Все пак археолозите са имали късмет да открият една запазена гробница и да я пренесат изцяло в столицата.
След превземането на Палмира командирът на терористичната организация каза, че групировката „ще разруши статуи“, които представляват идоли, но ще запази историческите паметници и руините(4).
Скулптурите служат като капак на погребалните ниши. Те са разположени в стените на гробницата от Палмира, която днес е в Археологическия музей в Дамаск.
Оцелялата арамейска скулптура на майка и дъщеря, починали при раждането, е спасена в Дамаск.
Днес ИД осигурява безплатно грижи за родилките, майки на бъдещите джихадисти.
Тази гробница е със стенописи от гръко-римския период.
Днес тази гробница с изображения на „идоли“ най-вероятно ще бъде варосана отгоре.
Голямата порта на Храма на Бел. Той така е опоскан след първия джихад, че спокойно може да оцелее през последния.
Над главите ни изтрещя сирийски военен хеликоптер Ми-17.
Асад обеща да си върне отново Палмира. Уви, ние имаме само един годен боен хеликоптер Ми-17, който развя нашето знаме на парада за Гергьовден.
Безгрижна снимка пред колонадата от 2008. Дупките по стената са били за крепежа на облицовката на храма.
Не за пръв път Палмира е била изгубена.
Бунтовниците пред храма на Бел, окупиран от тях от февруари до септември 2013 г .
След тях останаха две съборени колони.
След първия джихад колоните от храма на Бел се използват за строеж на втора арабска крепост.
След като докара булдозери и започна ремонт на магистралите, ИД може и да реставрира отново джихадиската крепост 🙂
Ако се завреш под падналия корниз, който е украсен с палми, окичени с фурми, ще откриеш запазено друго изображение.
Изображението е символ на търговската мощ на Палмира – керван от камили.
Оттук се изтичала кръвта на жертвите.
Днес тази традиция се поддържа от ИД.
Някога в Палмира се стичаха туристи от цял свят.
Днес в ИД има над 20 000 доброволци джихадисти от цял свят. Бяха закрити специалностите туризъм и археология в университета в Мосул.
Тетрапилионът бе наскоро реставриран.
Имам чувството, че коалицията, водена от САЩ, бомбандира халифата с възглавници, за да запази световното културно наследство и 8 милиона нейни поданици сунити 🙂
Слънцето вече прежуряше над развалините на Палмира,
когато потърсихме сянката на финиковите палми в градския музей.
Тежкият саркофаг не е могло да бъде пренесен и затова е останал в музея на Тадмор.
Макет на величествения храм на Бел.
Очевидец разказва в Ibtimes, че два дни след оттеглянето на правителствените сили терористите са започнали да чупят статуи в градския музей. „Чух силен шум и се качих на покрива, за да видя какво става. Видях как боец от „Ислямска държава“ чупи статуя на лъва на Ал-Лат с ,,канго“. Имаше много други строшени статуи, но не можах да ги разпозная, защото бяха напълно разрушени“(4).
Реставрираният след първия джихад лъв от Ал-Лат някога е пазил входа на храма на Бел.
Дано моите снимки помогнат на реставраторите. Дай Боже!
Уви, много бих искал текста в курсив да не е правда!