В града на липите… или колко Стара може да бъде Загората!
Стара Загора е един от малкото български градове, които могат да се похвалят с перпендикулярна градска пътна мрежа. Не можете да се загубите в този град – улиците са дълги, прави и се пресичат под прав ъгъл.
Снимка: Klearchos Kapoutsis
Наричан още „градът на липите“ заради множеството дървета от този вид из целия град, това е един от най-древните центрове в България и като цяло в Югоизточна Европа.
През епохите е носил различни имена – Берое, Августа Траяна, Иринополис, Боруй, Верея, Ески Заара, Железник и днес Стара Загора.
Историята на това място започва около 6000 преди Христа. И до днес под целия град се крият множество епохи, опожарени тракийски градове, тайни средища и миналото на няколко народа.
Снимка: Ramón
Разхождайки се из центъра, можете да станете свидетели на откритите разкопки от различните епохи. Разказвали са ми неведнъж, че градът е бил опожаряван и разрушаван многократно, като всеки следващ път е бил издиган наново. Това му е чарът на Бероето – многопластовото минало, което крие под себе си. Регионалният исторически музей пази голяма част от интересните белези на вековното минало на региона. Това е едно от местата, които си струва да посетите, ако решите да се разходите в града на липите.
Днес градът е просто чаровен. Накипрени главни улици, детски площадки, кафенета, градска градина, фонтани и шадравани.
Няколко са емблематичните места, които заралии обичат да обикалят и в които да намират отдих – в градската градина между горната и долната гъба до сградата на Общината в центъра, в парка Аязмото над града или там някъде около езерото Загорка.
Снимка: passer-by
Мога да ви разказвам до утре за Стара Загора, но оставям снимките да направят това за вас. Обичам го този град, там съм у дома! Близки до сърцето ми хора, които грижливо пазят моята история и спомени, винаги ме посрещат с топла прегръдка, големи сърца и широки усмивки.
Аязмото
Регионален исторически музей
Операта
Езеро Загорка
