Българската машина на времето, изобретена в Жеравна

…или „Да помним онова, което можем да бъдем“

Идеята за пътуване във времето за моето, макар и отворено към екстрадимензиални, духовни, спиритуални и други практики съзнание, винаги е била нещо, което е хубава тема за фантазиране, предавания на Дискавъри ченъл и фантастични филми, но не и феномен, който би могъл да се постигне в близките две-три хиляди години.

Оказа се, че съм грешал.


На едно определено място в България, всяка година, по едно и също време се наблюдава този интересен метафизичен феномен, изпълнен с романтика и носталгия. Мястото е село Жеравна, а

машината на времето се нарича „Фестивал на народната носия“


Човек, като го прочете така, си казва: „Вероятно някакъв фолклорен фестивал с хора в носии, танцуващи ръченица и хоро, дето после го дават на запис по телевизията в най-тъпите часове на деня.“ Поне аз така си помислих.

Да, ама не. Оказа се, че съм грешал.


От една страна – всеки от нас, който има поне малко българско национално самоусещане, би бил много позитивно зареден, ако отиде поне един път на това мероприятие.

Там можем да усетим по-дълбоко своите корени и истински да оценим и преживеем – не ежедневно разсейващите ни битовизми – а истинските, съкровените народни ценности и достойнства, отекнали през вековете и все още пример за едно сверяване на нашите часовници за това кои сме и накъде сме се запътили.


От друга страна – всеки междузвезден пътешественик с транс-галактически интереси във време-пространствения континиум, който истински би искал да преживее феномена „Машина на времето“, със сигурност би усетил дивидентите от това пътуване.


Фестивалът в Жеравна е проведен за първи път през 2008 година от участници от ансамбъл „Българе“. Идеята е страхотна и да ви кажа, ще вземе да се окаже, че в тая държава имало и свестни хора.


Провежда се на едно живописно хълмче до град Жеравна в една мистична по магически начин горичка. Замислен е като събитие, в което автентичността на българския фолклор е основна водеща идея. На него се допускат да

влизат единствено хора, облечени с народни носии

Забранено е публичното ползване на мобилни телефони, носене на модерни слънчеви очила и се седи на черги или одеала – всичко това в името на автентичността.
Хубава новина е, че дори и да не разполагате със своя носия, на входа на фестивала организаторите са се погрижили да има място с богат гардероб, от който всеки би могъл да си наеме такава по мярка за времето на протичане на фестивала.


В частта в гората е организиран „мегданът“, където се случват повечето неща през деня и има интересни неща за правене, гледане и консумиране. От нещата за хапване и пийване особено голямо впечатление правят сергиите с домашно изработени вкусотии като домашно сирене, боб, чевермета, кафе на пясък и най-вече –

домашната сливова и гроздова ракия

Нея я сипват в едни малки, прозрачни юсчета, надписани с името на фестивала, които за по-слабите пиячи могат да останат хубав спомен, а за по-силните – практичен сервиз 🙂


Освен ядене и пиене, там има сергии с всякакви занаятчийници и ръчно изработени продукти, сувенири и домашни работи – кожарство, плетене, тъкане, работа с глина и други интересни занимания от „ония времена“ , за които всеки може да научи повече и дори да пробва.

Като човек, назнайващ криво-ляво едно право хоро, бях доста резервиран

какво точно е мястото ми и какво ще правя на този фестивал, но се оказа, че това са пълни глупости. Изкарах си мега-добре 🙂


Фестивалът е посещаван от много млади и усмихнати хора, което беше най-приятната изненада 🙂


Всички са облечени с носии, дори и най-малките деца. Посетителите са усмихнати и приветливи.


На мегдана кипи толкова много живот и разнообразие, че на човек не му идва друго, освен да отиде, да си вземе една бучка уникално домашно сиренце, юсче домашна сливова, да опъне чергата на склона, да остави всичко зад гърба си и да се отпусне в горската атмосфера от пеещи, свирещи и танцуващи хора в народни носии,

преживявайки отминалото време, в което по-други идеали са властвали

Лека усмивка се прокрадва по края на устните ми…


Вярвам, че фестивали като този все още пазят и дори малко по малко възраждат все по-забравяното ни усещане за род, народ и родина.


Докато се пее, танцува, пие, свири и яде – от различни места „чорбаджии“, препасали саби и ятагани през поясите си, пълнят пистолети и пушки и силни гърмежи огласят гората.


Това не е просто фестивал с български фолклор – това е

манифест от първо лице на все още неизгубената благородна българщина и добродетел

Това е, което осмисля живота ни като хора с дълбоки корени, велико минало и отредено място в света.


Вечерта всички се събират на голямата поляна, където се пали величествен огън, около който вечерта се танцуват безкрайно дълги хора.

Има и народни борби, нестинарство, игри и други занимания

През цялото време на фестивала атмосферата е пропита с носталгия, романтика и меланхолия за едни стари времена с едни позабравени идеали…

Истинският подарък, който Жеравна ти дарява, е възможността да изпиташ едно ново, дълбоко чувството на смирение и благодарност пред това, че си българин, син-наследник на велики предци, род и родина.


Освен на фестивала, през деня човек може да се разходи в селото, където автентичните стари къщи и разхождащите се по улиците хора в носии отново пресъздават атмосферата на едното време.

Всеки един от нас би трябвало да посети това място, тъй като връщайки се назад във времето започваме да се питаме кои бихме искали да бъдем ние сега – в настоящето.

За Пламен
Avatar
Дизайнер, фотограф, оптимист. Повече за мен може да научите на сайта ми: www.plabo.net