Брюкселска приказка
До неотдавна за мен Брюксел беше единствено столицата на Белгия и Европейския съюз. Бях чувала, че там се прави най-вкусният шоколад и се намират основните европейски институции. Днес за мен Брюксел е много повече от европейска столица. Това е така, тъй като чувствам града като близък, познат и свой.
Всичко започна по невероятен начин. Бях участвала в конкурс за есе, посветен на деня на Европа, в който голямата награда беше пътуване до Брюксел и посещение на европейските институции. И подобно на приказките, се случи невероятното – аз спечелих наградата и имах възможността да посетя белгийската столица. След връчването й последваха седмици на трепетно очакване до срещата ми с европейското.
Моето пътуване до Брюксел и назад започна от летище София, а двучасовият полет мина много бързо, тъй като през цялото време бях нетърпелива да се запозная с града и институциите, за които само бях слушала. След срещата ми с тях за мен вече европейското има други измерения.
Дните в Брюксел минаха много бързо и няма как да бъде по друг начин, след като има толкова приказни места, които да обиколиш, толкова хора, с които да се срещнеш и да ти разкажат за функционирането на институциите, грижещи се за сигурността на всички в голямото европейско семейство. Няма как да останеш безразличен пред огромните институции, които те смайват не само с вида си, но и със своите лабиринти, по които многократно объркваш посоката.
Освен административната част в Брюксел има много други прекрасни места, които трябва да се видят. Едно от тях е кралският дворец. Дори и самата му градина създава усещането, че си попаднал в приказен свят. Внушителността му надминава и най-смелите представи, които имах, преди да успея да го видя в действителност. Обиколката ни съвсем естествено продължи с минаване покрай музея на комикса и запознаване с неговия най-известен герой – Тентен. И си мислех, че малките улички, по които минавахме, са част от един приказен свят, докато не се озовахме на Grand Place. Бях възхитена от красотата, която съзрях. Пред мен се издигаха огромните катедрали, които светеха в късните вечерни часове. Вдигах глава, наблюдавах ги и осъзнах, че съм просто малка частица в сравнение с всичко наоколо. Дълго време стояхме на Grand Place и се радвахме на гледката пред очите ни. Не искахме да изпускаме момента. На следващия ден отново се върнахме там – и може ли другояче, след като това място ни беше пленило с красотата си? Площадът е ограден от барокови и готически фасади и е част от Списъка на международното наследство, защитен от ЮНЕСКО. То е задължителна част от програмата на всеки турист и е сред най-известните места в Брюксел след Анатомиума и Манекен Пи.
Няма как да бъдеш на Grand Place и да не влезеш в някое от магазинчетата наоколо, в което попадаш в царството на шоколада. Можеш ли да си в страната на шоколада и да не опиташ от бонбоните, шоколада и захарните й изделия? Освен с вкуса си те привличат погледа и със своя вид – шоколад във формата на гаечен ключ, бонбони като малки камъчета и какви ли не други вкусотии за ценители.
Обиколката ни продължи към Манекен Пи. Още отдалеч се ориентирахме къде се намира благодарение на групата от хора, която се снимаше за спомен. Статуята не е много голяма, но за сметка на това е символ на града. Малкото момченце е преобличано в различни костюми по повод на големи празници – предстои пременяването му в празничен коледен костюм.
Насъбрали толкова много емоции и притиснати от времето, трябваше да се върнем в света на институциите. Качихме се на метрото до станция „Шуман”, кръстена на един от създателите на Европейския съюз и отново се озовахме пред Европейската комисия, с която са свързани и първите ни впечатления от Брюксел. Тя ни впечатляваше със своята внушителност, а ние се гордеехме не само с това, че сме част от посетителите й, а най-вече с това, че Кристалина Георгиева съвсем заслужено е част от нея.
Брюксел е столицата на Европейския съюз и няма как да не се запознаем и с останалите общественозначими институции. Обиколката ни продължи към Комитета на регионите и Европейския парламент, където с гордост видяхме да се вее българското знаме и сред официалните езици на Европейския съюз открихме и табелката с надпис на български. Нямаше как да не посетим и Парламентариума – новия интерактивен музей, който разказва историята на Европейския съюз и ни запознава с основните институции и тяхната дейност. Пред нас оживяваха картини от средата на миналия век, разказваха ни се истории за европейските столици и развитието им през годините, участвахме във виртуално заседание на Европейския парламент и какво ли още не. Чувствахме се значими и оценени.
Не искахме да се разделяме с приказния град, в който бяхме. За последно решихме да се отбием до една от арките в града, близо до която е издигнат паметник на Шуман. На това място запечатахме последните моменти от пребиваването си в столицата на Европейския съюз.
Подобно на приказките, пребиваването ни в Брюксел премина много бързо, а емоциите, които остави това гостуване, са незабравими. Месеци наред си припомням изживяното и преживяното и си казвам, че за мен Брюксел е повече от столица на Белгия, а европейското отдавна има по-дълбок смисъл.