Барселона - търси, за да откриеш

Барселона, градът на жаркото слънце, испанската страст и плетеницата от култура и изкуство. Това не е просто място – лично за мен Барселона бе предизвикателство.

Процесът на просвещението

Бяхме едва трима души, едно от пътуванията ми с най-малко хора. Решихме предварително да не отсядаме в самия град, което смятам за грешка и днес, но се съобразявах с колектива. Хотелът ни се намираше на половин час път с влак от Барселона, в Коста Брава. Мястото беше неособено голямо, изпълнено само с хотели, барове, кафенета и няколко магазина, нямаше абсолютно нищо друго, а музиката озвучаваше цялото градче от дванадесет на обяд до 1 посред нощ. Хотелът ни беше точно на плажа, което ми се стори прекрасно, преди да изляза на самия пясък, по който много хора се разхождаха, но аз повече не стъпих там без еспадрили. Това бяха и причините, заради които първият ми ден премина като посттравматичен стрес.

В интерес на истината ми отне един или два дни, за да разбера какво точно е великото в този град, какво е направило Барселона легенда и един от най-посещаваните градове в световен мащаб. Колкото и да съм пътувал из света, а първият ми полет със самолет е бил преди да мога да говоря, бях шокиран от столицата на Каталуния. Знаех, че нещо ми убягваше, а това ме тормозеше ужасно много, затова и започнах да минавам отново по едни и същи места пеша и да мисля. Знаех, че определено част от проблема са местните жители, които ми се струваха ужасно нечистоплътни в сравнение с други места, които бях посещавал. Влакът и половинчасовото пътуване всяка сутрин ме изнервяха допълнително.

Един ден се заговорих с единия ми съпътешественик точно на тема местните и никога няма да забравя какво ми каза той ,,Е, хайде! Стига! И ти, и аз знаем кои са истински нечистоплътните хора‘‘. Тогава нещо започва да ти прищраква, имаш чувството, че си на крачка от това да усетиш истински Барселона, защото да влезеш в културата на който и да било град не е лесна задача. И къде точно е истината за това невероятно място ли? Представи си, че се разхождаш из Каталунската столица и виждаш едно хвърчило, направено на паметник, което седи на средата на площад и всички хора му се удивляват. Всеки нормален човек си казва ,,Е, какво толкова! Виждал съм и друг път хвъчила. И в моя град могат да направят такъв паметник‘‘, или пък седи и се възхищава, и снима, без да осъзнава нищо. Истината се крие в това, че за да го има това хвърчило там, на този площад, някой е повярвал в една идея, повярвал е и я е спонсорирал, градил, поддържал с години и после идва друг, който да вярва. Ето това е Барселона, населението на града го прави уникален, всички онези хора, които дават колосални суми само защото вярват в нещо, в една идея, в едно изкуство. Вярата и нейната магия са създали културата в Барселона, когато осъзнаеш това, е време да се потопиш.

За Аквариума на Барселона

По дефиниция не обичам рибите, винаги съм ги намирал за ужасяващо скучни създания, които просто те гледат, но това, което открих в Аквариума на Барселона, беше брилянтно. Никога през живота ми не ми беше минавало дори през мислите, че може да съществува толкова огромно подобно съоръжение. С влизането започваш да разглеждаш малки обитатели на водата, чиито размери постепенно се увеличават, формите стават от причудливи по-причудливи, а някои от разцветките са толкова ярки и запомнящи се, че все още ясно мога да си ги представя. Но всичко ти се струва съвсем нормално и обикновено до момента, в който не се потопиш в истинската магия на Аквариума. Осъзнаваш, че си в Средиземно море и че просто е изграден тунел през него, а оттам можеш да видиш множество акули, скатове, риба меч и други. Да зърнеш няколко акули на една ръка разстояние, било и през стъкло, си е изживяване, а за по-смелите от нас Аквариумът предлага и невероятната възможност да се гмурнеш сред тези крале под водата, нещо, което аз лично не се осмелих да направя. Макар и да съжалявам за това, знам, че и да имам възможността да го направя, отново не бих.

Други интересни части са две спиращи дъха реконструкции на зони в Средиземно море, подводното кафене и панорамната тераса с гледка към близкото пристанище, по което задължително трябва да минете и да видите как мостът се вдига, за да преминат кораби, тази гледка лично мен ми остави впечатление.

Barri Gòtic или Готическият квартал

Старият град е едно от местата на Барселона, в които можеш да се загубиш. Като цяло друг чар на столицата на Каталуния, който открих, е, че движейки се из нея, все едно се движиш из малки градчета, всяко със своя различен стил, цвят и вкус – от малко площадче в италиански стил можеш да излезеш на улица, пълна с ярки сгради и това още повече те потапя в приключението, наречено Барселона.

Старият град е именно една от тези части, не си правете илюзията, че всичко тук е в еднакъв стил, тук се преплитат Готическият квартал – едно от емблематичните места в града, Еврейският квартал и Римският някогашен град. Места, които просто те пренасят на друго място, но определено Barri Gòtic е онова, което си заслужава да зърнете. Кварталът е изцяло в готически стил, изпълнен с малки кафенета и невероятни магазини, които те връщат в отминали времена. Сега се сещам за три, които ми направиха огромно впечатление, единият беше за бижута и предлагаше неща от дървени пръстени до лисичи кожи и дори златна огърлица от бръмбари, другият беше парфюмерия, но ароматите бяха държани в старовремски колби, а третият – пълен със старинна техника, плочи, грамофони, пишещи машини, сметала, дори мотори.

Друга интересна част са катедралите тук, както и едно малко пазарче за ,,антики‘‘, на което се продава всичко – от книги до ръждясали старинни ключове.

С едно изречение: ,,Отнася те на друго място, по друго време‘‘.

Паркът Гюел и хълмът Монджуик

Това са две места, които бих желал да комбинирам, но не защото са близо или сходни, а просто защото моето впечатление и препоръка е да отидете първо на хълма и после директно да се запътите и да се запознаете с гения на Гауди. Тук бих желал да вметна, че Барселона дължи ужасно много на този човек, градът почти нямаше да съществува, ако не беше и интересната личност на архитекта.

Държа да ви предупредя, че и на двете места ще видите една ужасно странна гледка – търговците на черно със стоката си, увита в чаршафи, които разпъват, и полицаите, които минават на всеки пет минути, и отчасти смехотворната непрестанна гонитба между тях.

Хълмът Монджуик сам по себе си е прекрасна дестинация за отдих и почивка, но наистина не е особено голям и отнема не повече от двадесетина минути. Това е мястото, от което можете да видите цялата Барселона, потънала почти в краката ви, да поснимате няколко уникални гледки, да похапнете и да продължите с пътешествието си към парк Гюел – едно от най-запомнящите се места в Барселона.

Когато влизате в парка е много важно да знаете, че въпреки че пише, че е безплатен, една част, най-красивата от него, не е, затова си платете още на влизане да я видите, тъй като в противен случай ще трябва да се връщате половин час, както направих аз.

Парк Гюел, геният на Гауди е вплетен в това невероятно място! Докато се разхождах, единственото нещо, което си мислех, е ,,Как е създадено това място, особено по времената, в които е живял архитектът?‘‘. Паркът е сравнително голям, но нещото, което те изумява, е безграничието на човешкия ум, втъкано в цялата тази зеленина, а когато стигнеш до същинската част, фигурите и зданията, направени от малки цветни порцеланови парчета, тогава наистина се питаш дали Антонио Гауди всъщност е бил човек. В центъра на парка, където са повечето здания и фигури, се намира и един от символите на града, пейка във формата на змия, отново покрита с порцеланови парченца. Тогава все повече осъзнаваш магията на Барселона и въпреки цялостната жега в града, умът ти започва да забравя за нея и да се пренася някъде другаде.

Саграда Фамилия – отвъд човешкото въображение

Това може би е постройката, която най-ярко характеризира духа на Барселона. Базиликата се строи вече над сто години и все още не е завършена. След смъртта на Гауди строежът й спира за кратко, но именно духът, който до днес живее в столицата на Каталуния, продължава строежа. Постройката е извън капацитета на човешкото въображение и като цяло е нещо, което, ако не видиш, няма как да разбереш. Колосалният размер в комбинация с перфекционизма не просто правят едно произведение на архитектурата, но разказват история, всяка една кула, змия или гущер имат своето значение. Антонио Гауди за четиридесет години работа е поставил само основите на строежа, след неговата смърт много архитекти работят по базиликата и всеки оставя по малко от своя собствен почерк.

Саграда Фамилия разказва една история – тази на Християнството. Тук са вплетени сцени от раждането на Христос до неговото разпятие, кулите изобразяват епископите, а кръстовете на върховете им – апостолите. Доколкото помня, бягащите гущери и змии по базиликата изобразяват Деня на Страшния съд или Божия гняв. Каменната приказка продължава дори и отвътре, където, въпреки все още недовършените конструкции, всичко изглежда магическо. Това е едно архитектурно произведение, което те кара да се замислиш колко малък си всъщност, било то пред сградата или гения на създателя й.

Casa Batlló – домът на причудливостта

Това е поредното творение на Гауди. Още един показател, че без него Барселона би била по-обикновена от днес. Помня малко за същинската идея зад тази къща в центъра на града, но тя прилича учудващо много на някакво морско митично създание, отвън е покрита с люспи, а отвътре – все едно влизаш в органична обстановка. Всичко в архитектурата на Гауди няма остротата на повечето сгради, нежните обвивки, интересните форми и невероятното цветово комбиниране са нещата, които правят тази къща посещавана и до днес, а архитекта – име, от което можеш да настръхнеш.

Интересен е и фактът, че тя е частна собственост и се издържа само и единствено от посещенията на туристите, но семейството, което я притежава, е решило да запази духа на Барселона и Casa Batlló е отворена за посещения. Това е място, което не може да се опише, и всяка една човешка душа би мечтала да се пренесе да живее тук, а снимките могат да покажат твърде малко от тази впечатляваща къща.

La Rambla – улицата, по която си заслужава да се разходиш

Тази улица е не просто символистична за Барселона, една от най-посещаваните улици в света, но и разходката по нея е нещо, което наистина трябва да направи всеки човек, стъпил в града. Доста е дълга, препълнена с кафенета, в които можете да седнете, за да хапнете от местните вкусотии и да си поръчате сангрия, от двете й страни е неспирна колона от магазини, предназначена за всички, които обичат да пазаруват, въпреки че Барселона няма какво толкова да ви предложи за купуване извън Готическия квартал.

La Rambla отделя Barri Gòtic от друг прекрасен квартал – El Reval, още известен като Китайския квартал. Тя стига от паметника на Колумб до ,,Пласа де Каталуния‘‘ – центърът на Барселона, две места, които са удивителни. Площадът в центъра е изпълнен с хиляди гълъби, които хората хранят, оттам минава културата на града, заобиколен от магазини, молове и култови заведения, с множество почиващи по пейките хора.

Паметникът на Христофор Колумб, за когото в Барселона научих, че втората световно най-призната версия е, че е македонец, е величествен. Висок е около петдесет метра и е построен в чест на първото пътуване на Колумб до Америка, когато съобщава новината на Изабела Кастилска. На върха му има голяма бронзова статуя на откривателя, сочещ към ,,Новият свят‘‘ (по-скоро метафорично, отколкото географски точно).

Разходката по La Rambla е нещо, което отнема около три-четири часа поради оживеността и факта, че на всяка крачка има нещо интересно, от музеите, голяма част от които не успях да посетя, до хората, правещи се на статуи в самия край на улицата. Една разходка, която гарантирано няма да забравите.

За завръщането

Най-вероятно има още неща, които бих желал да разкажа, но не са от тези, които помня така ярко, едно от тях би било ,,Камп Ноу‘‘, стадионът, който по-скоро сметнах за прехвалена част на Барселона, другото е Салвадор Дали и музеят му, което горещо препоръчвам, но оставям на вас да си го изживеете, а ако се замисля, ще изскочат и още.

Големият ми проблем е, че откъдето и да съм се връщал, никога не ми се е тръгвало, а същевременно много желая да се прибера. Барселона е едно от местата, които помня най-ярко и които най-силно са ми показали своята ценност. Урокът, на който ме научи столицата на Каталуния е, че ако не търсиш, най-вероятно няма и да откриеш. По този повод, отивам да търся, а на вас казвам ,,до нови срещи!‘‘(или пътувания).