Атакама, или къде тренираме за Марс
Напоследък човечеството все по-сериозно обръща поглед към Марс, а едно място на Земята от години се използва като тренировъчна площадка за мисиите на червената планета, както и за снимачна площадка на много от фантастичните холивудски филми и сериали, чието действие се развива там. Причината: почвата наподобява много марсианската. Става дума за обширен регион от пустинята Атакама – една от най-безводните и най-сухи в света.
Атакама е с площ от 182 хиляди квадратни километра и се намира в Чили, като според учените в граничните си райони обхваща и малки части от Перу, Боливия и Аржентина. Над 15 милиона години, според НАСА, Атакама се простира върху територията от Андите до Тихия океан. Това е най-тясната крайбрежна пустиня и е под постоянното влияние на студеното Перуанско течение, което пречи да се образуват валежи… Или поне така беше до скоро. И все така до скоро местните казвали, че на това място земетресенията са по-чести от валежите на това място.
Атакама е сравнително прохладна. Жегата не притиска толкова жестоко, градусите се движат около 20°C. Най-топлият месец е януари, а най-студеният – юли.
Небето над Атакама е винаги ясно, а в далечината могат да се наблюдават високите части на планинските масиви. В предпланинския район в Перу се намира град Арекипа – оазисът на Атакама. Разположен е в полите на вулкана Мисти, което обуславя и природните особености – вулканични почви, топъл, сух и еднообразен климат. Благодарение на изкуственото напояване, местните отглеждат растения, плодове, зеленчуци и зърнени култури, с които се изхранват.
С изключение на Арекипа, гледката е пустинна. Но някъде из тази червеникава суха земя се виждат и ниски дюни, от които излиза дим. Безоточни, сухи области със силни изпарения, покрити с кора от сол – това са няколко солени езера и гейзерите Татио. Освен тях, единствено река Лоа достига до бреговете на океана. Но водите й са толкова солени, че никой не може да се възползва от тях.
На 75 километра във вътрешността на Атакама скулпторът Марио Ираразабал избира място, на което да изложи своето произведение „Ръката на пустинята“ – Mano del Desierto. То представлява човешка ръка в огромен размер, която има за цел да изобрази емоции като несправедливост, самота, тъга, мъка.
На фона на цялата суша, в края на месец март 2015 г. части от Атакама бяха наводнени. Силни гръмотевични бури и анормални проливни дъждове заляха пустинята и причиниха множество щети за местното население. Каприз на природата или знак, че тепърва ще ставаме свидетели на сериозни климатични промени?
