Амулияни - уникални заливи, острови, скали и бистро море
Това е разказ за едно спонтанно пътуване до остров Амулияни, което ще се опитам да предам в различен от протяжния ми стил разказ – само чрез снимки и описание към тях. Да започваме…
Намираме се незнайно къде в Гърция, на нещо като главен път, по който може да мине само една кола. Спираме в центъра на градче за да попитаме къде е „истинският“ главен път. Все пак бяхме на него, макар и да бе трудно за вярване.
Пристигаме при ферибота на Трипити, откъдето за 15 минути трябва да стигнем до Амулияни. Естествено, не стана толкова бързо – след 15 септември разписанието на ferry-то се променя и вече не е през 15 минути, а през около 2 часа, затова и трябваше да почакаме. Перфектна възможност за един бърз плаж.
Идва и нашият ред да се паркираме на ферибота, но за някои автомобили не остава място. Неприятно…
Остров Амулияни е изключително малък, може да го обиколите с кола буквално за 10-20 минути, че дори и пеша. Веднага откриваме хотела ни – хотел Амулияни, извисил се над скала на юг от пристанището, точно над морето. Препоръчвам ви, ако посещавате острова, да потърсите места в този хотел – нови стаи и бани, изключително приятен персонал, добра за гръцкия стандарт закуска и цени, по-ниски от българските хотели. Но най-важното – местоположението на хотела е оптимално – от балкона ни на втория етаж на хотела се разкрива невероятно гледка към залива и градчето Амулияни, а в далечината се виждат бреговете на Атон.
Анемотрата е типично гръцко заведение с жива музика, което трябва да посетите. Ние не успяхме да чуем музиката, тъй като след 15 септември беше останал персонал само за кухнята, но и това беше достатъчно за едно невероятно прекарване.
Александрос е собственикът на Анемотрата – много забавен грък, разбира английски на прилично ниво, обича джина и узото през лятото, уискито през зимата, бирата за подкрепа – абе знае как да се забавлява. На втората снимка вече сме в бара, който ни препоръча той – получи се перфектен гръцки банкет.
Не знам дали е нужно да обяснявам видеото, само ще кажа, че имахме български представител в лицето на Иван, който нито веднъж не падна, въпреки проблемите с пазенето на равновесие, причинени от допълнително погълнати течности над нормалните за организма количества.
Задължително наемете лодка и се насладете на уникалните заливи, острови, скали и бистро море около Амулияни. Има уникални мини пясъчни плажове, до които може да закотвите лодката и да поплувате, да се попечете и да се надявате на някоя заблудена русалка.
За любителите на екстремните преживявания има и възможност за скокове от скали, и то какви скали! Красота, която просто трябва да бъде видяна и изпитана.
Излишно е да казвам, че гмуркането е най-големият кеф, който гръцките брегове предлагат. Трябват ви маска и шнорхел, ако имате плавници – още по-добре.
Около Амулияни ще се нагледате на причудливи скали и стръмни брегове. Природата си знае работата и създава гледки, които на моменти изглеждат почти сюреалистични. Завиждам на собствениците на тези къщи, сякаш кацнали на най-правилното място. Дано само хората не са сомнамбули 🙂
За да бъдем точни – те са шест на брой и се намират в югоизточната част на острова. Най-големият остров се нарича Артемида– най-вероятно защото в древността там е имало храм посветен на богинята. По-малките острови са Фрини, Пена, Паламари, Островът на нощта и Диапорти.
Иван се мъчи да си направи подводна снимка.
Пристанището – толкова спокойно и чисто, че чак не е за вярване.
Увековечихме почитта си към Анамотрата на плажа Alikes докато правехме последните за лятото слънчеви бани и плацикане в топлата морска вода.
Довиждане, Гърция, до скоро!
