Амулияни - уникални заливи, острови, скали и бистро море

Това е разказ за едно спонтанно пътуване до остров Амулияни, което ще се опитам да предам в различен от протяжния ми стил разказ – само чрез снимки и описание към тях. Да започваме...

[gallery type="rectangular" ids="5795"]

Намираме се незнайно къде в Гърция, на нещо като главен път, по който може да мине само една кола. Спираме в центъра на градче за да попитаме къде е „истинският“ главен път. Все пак бяхме на него, макар и да бе трудно за вярване.

[gallery type="rectangular" ids="5796"]

Пристигаме при ферибота на Трипити, откъдето за 15 минути трябва да стигнем до Амулияни. Естествено, не стана толкова бързо – след 15 септември разписанието на ferry-то се променя и вече не е през 15 минути, а през около 2 часа, затова и трябваше да почакаме. Перфектна възможност за един бърз плаж.

Идва и нашият ред да се паркираме на ферибота, но за някои автомобили не остава място. Неприятно...

[gallery type="rectangular" ids="5797,5798"]
Остров Амулияни е изключително малък, може да го обиколите с кола буквално за 10-20 минути, че дори и пеша. Веднага откриваме хотела ни – хотел Амулияни, извисил се над скала на юг от пристанището, точно над морето. Препоръчвам ви, ако посещавате острова, да потърсите места в този хотел – нови стаи и бани, изключително приятен персонал, добра за гръцкия стандарт закуска и цени, по-ниски от българските хотели. Но най-важното – местоположението на хотела е оптимално – от балкона ни на втория етаж на хотела се разкрива невероятно гледка към залива и градчето Амулияни, а в далечината се виждат бреговете на Атон.

[gallery type="rectangular" ids="5799,5800"]
Анемотрата е типично гръцко заведение с жива музика, което трябва да посетите. Ние не успяхме да чуем музиката, тъй като след 15 септември беше останал персонал само за кухнята, но и това беше достатъчно за едно невероятно прекарване.

[gallery type="rectangular" ids="5801,5802"]

Александрос е собственикът на Анемотрата – много забавен грък, разбира английски на прилично ниво, обича джина и узото през лятото, уискито през зимата, бирата за подкрепа – абе знае как да се забавлява. На втората снимка вече сме в бара, който ни препоръча той – получи се перфектен гръцки банкет.

Не знам дали е нужно да обяснявам видеото, само ще кажа, че имахме български представител в лицето на Иван, който нито веднъж не падна, въпреки проблемите с пазенето на равновесие, причинени от допълнително погълнати течности над нормалните за организма количества.

[gallery type="rectangular" ids="5803,5804,5805,5806"]
Задължително наемете лодка и се насладете на уникалните заливи, острови, скали и бистро море около Амулияни. Има уникални мини пясъчни плажове, до които може да закотвите лодката и да поплувате, да се попечете и да се надявате на някоя заблудена русалка.

[gallery type="rectangular" ids="5807,5808,5809,5810,5811,5812,5813"]

За любителите на екстремните преживявания има и възможност за скокове от скали, и то какви скали! Красота, която просто трябва да бъде видяна и изпитана.

[gallery type="rectangular" ids="5817,5815,5816,5814"]
Излишно е да казвам, че гмуркането е най-големият кеф, който гръцките брегове предлагат. Трябват ви маска и шнорхел, ако имате плавници – още по-добре.

[gallery type="rectangular" ids="5818,5819,5820,5821,5822,5823"]
Около Амулияни ще се нагледате на причудливи скали и стръмни брегове. Природата си знае работата и създава гледки, които на моменти изглеждат почти сюреалистични. Завиждам на собствениците на тези къщи, сякаш кацнали на най-правилното място. Дано само хората не са сомнамбули :)

[caption id="attachment_5824" align="aligncenter" width="1632"]Тези причудливи форми и красиви брегове са от малките необитаеми островчета в непосредствена близост до Амуилияни – Магарешките острови, както ги наричат местните. Тези причудливи форми и красиви брегове са от малките необитаеми островчета в непосредствена близост до Амуилияни – Магарешките острови, както ги наричат местните.[/caption]

За да бъдем точни – те са шест на брой и се намират в югоизточната част на острова. Най-големият остров се нарича Артемида– най-вероятно защото в древността там е имало храм посветен на богинята. По-малките острови са Фрини, Пена, Паламари, Островът на нощта и Диапорти.

[gallery type="rectangular" ids="5825,5826"]

Иван се мъчи да си направи подводна снимка.

[caption id="attachment_5827" align="aligncenter" width="1632"]Градчето Амулияни е изключително малко, но пък и това си има предимствата – спокойно е и бързо стигаш от хотела до кръчмата :) Градчето Амулияни е изключително малко, но пък и това си има предимствата – спокойно е и бързо стигаш от хотела до кръчмата :)[/caption]

[gallery type="rectangular" ids="5828"]

Пристанището – толкова спокойно и чисто, че чак не е за вярване.

[gallery type="rectangular" ids="5829,5830"]
Увековечихме почитта си към Анамотрата на плажа Alikes докато правехме последните за лятото слънчеви бани и плацикане в топлата морска вода.

[caption id="attachment_5831" align="aligncenter" width="1632"]Такситата на острова не са това, което очаквате. Такситата на острова не са това, което очаквате.[/caption]

 

[caption id="attachment_5832" align="aligncenter" width="1224"]Сувенирите – също! Рем все пак не го купи, въпреки че доста време го тества. Нямаше пострадали животни или хора по време на тестовете. Сувенирите – също! Рем все пак не го купи, въпреки че доста време го тества. Нямаше пострадали животни или хора по време на тестовете.[/caption]

[gallery type="rectangular" ids="5833"]
Довиждане, Гърция, до скоро!

За Петър
Avatar
Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.