Аладжа манастир край Варна - природното чудо, превърнато в национална светиня
Историята на Аладжа Манастир „Света Троица“ започва през 11-12 век, когато монаси аскети заселват пещерите край Варна. За да бъдем по-точни комплексът се намира на около 17 километра на север от Варна и на около 2 километра от курорта Златни Пясъци, което прави Аладжа Манастир удобна за туристите дестинация.
Развитието на манастира бележи разцвет през времето на Втората българска държава под влиянието на исихасткото движение, а скалната обител постепенно е изоставена във времената на Турско робство. Тогава и за пръв път (през 1832 от руския археолог Виктор Теплеков) е споменато името „Аладжа“ (от турски „Пъстър“), дадено може би заради още запазените по това време стенописи в Параклиса.
През 1889г Карел Шкорпил изследва пещерите от манастира, а създаденото от него и брат му Варненско археологическо дружество и музей поемат стопанисването на комплекса.
Българския археолог Арх. Инокентий Софийски дава името „Св.Троица“ въз основа на едно проучване на стенописите в притвора на параклиса, направено също от братя Шкорпил в края на ХІХ в.
Според някои обаче ортодоксалното име на комплекса не е „Св.Троица“, а „Свети Спас“. В края на ХІХ век братя Шкорпил са записали предание, според което името на манастира е „Св.Спас“ (от Христос Спасител), а свидетелство за това са и иконографско изображение, свързано с празника „Възнесение Господне“ или Спасовден и записаното от братята сведение, че през 18-19 век селяните от близките села ходели до манастира именно на Спасовден.
Аладжа манастир има две равнища, като на първо са манастирска църква, църква за заупокойни молитви, верига от монашески килии, кухня с трапезария и крипта. Второто ниво е разположено в естествена голяма скална ниша, до която най-вероятно се е достигало по дървена стълба от долното ниво, където се е намирала църквата за заупокойни молитви. В края на нишата се е намирал и малък параклис, където и до момента (най-вероятно заради трудния достъп) са съхранени автентичните средновековни стенописи.
В момента за по-лесен достъп за туристите е изградено специално стълбище до варовиковите скали с височина около 40 метра. Тази невероятно красива природна структура се е образувала от утаяването в продължение на милиони години на дъното на Сарматско море, покривало почти цяла югоизточна Европа. Монашеските килии в Аладжа Манастир са били отделени една от друга с дървени прегради, а в скалите има издълбани ниши, в които монасите са държали вещите си и поставяли икони.
Братята Карел и Хермин Шкорпил дават наименованието „Катакомбите“ на група пещери, намиращи се западно от манастира, тъй като това най-вероятно са били отшелнически килии и гробници на монаси, най-вероятно изоставени през 17-18 век.
Изключително интересен е музеят, който се намира вляво от входа на комплекса и в който можете да видите икони, възстановка на манастира и „Катакомбите“, мозайки и да прочетете повече за историята на духовния комплекс.
