Абенсберг – неочаквано добра дестинация… за емиграция
Наскоро ми дойде добрата идея да пиша за места, в които живеят мои приятели, заминали извън България. Всеки от нас има познати зад граница и числото, по всичко личи, ще се увеличава. В студентските си години учех във Великотърновския университет и живеех на квартира в старата столица. Имах един съквартирант на име Христо. Той бе родом от Нова Загора. С Ицо станахме добри приятели по време на следването, такива сме и до днес. В квартирата често идваше едно момиче: Йорданка от Казанлък. Двамата с Ицо много се сближиха и скоро разбрах, че имат връзка. Впоследствие взаимоотношенията им се задълбочиха и след завършване на университета двамата заминаха за Германия. Установиха се в град Абенсберг, който се намира в южната част на страната, близо до Мюнхен. Отскоро са вече тричленно семейство.
Днес ще ви разкажа за града, в който живеят. Абенсберг е разположен на един от притоците на река Дунав (Абенс), само на 8 километра от устието.
Населението му е около 13 000 души. По думите на моя приятел от студентските години, градът е малък и спокоен, с всички необходими условия за хубав живот.
Има отлични условия за спорт: стадион, плувен басейн, велоалеи. Типично по немски, е чист и подреден.
Интересна е историята на града. Крепостта Абенсберг е построена по времето на Герхард 1 в средата на 12 век. Той идва от камарата на лордовете на Ратценхофен, които са били на свой ред свързани с графовете на Еберсберг. Историята продължава с женитби, събирания и раздели зад стените на крепостта.
Въпреки малката си територия, средновековният град разполага с тържище и градски съвет, но винаги остава зависим от волята на мощните баварски владетели. По време на трийсетгодишната война, крепостта Абенсберг била разрушена, въпреки че била под закрилата на шведския генерал Врангел.
Районът около Абенсберг, т.нар пясъчен пояс по поречието на Дунав, се използва за отглеждане на аспержи, заради оптимално добрите почвени и климатични условия.
Тук на 212 хектара има 94 ферми за зеленчуци. Аспержите от този район се смятат за специален деликатес сред ценителите. В допълнение към аспержите, голяма роля играе и хмелът. Тук има три частни пивоварни, чиято бира е високо ценена не само от местните жители. Abensberg е отправната точка на германския хмел.
Безспорно най-интересният туристически обект в немския град е един уникален комплекс – Bierwelt. Тук се пренасяте в света на бирата. На разположение е пивоварна с вековна история и традиции. Може да видите суровините, от които се прави бирата, да се докоснете до изкуството на пивоварите, а също и да опитате първокачествена прясна бира.
Една висока кула се издига в комплекса: Kuchlbauer Turm, архитектурен шедьовър на световноизвестния архитект и художник Фриденсрайх Хундертвасер. Със своите приятни заоблени форми, танцуващи прозорци, вълнообразни подове, органични линии и куполи, кулата е уникална по рода си в световен мащаб.
Нестандартната постройка отдава почит на баварската бира и немските пивовари.
В памет на твореца е изграден музей в буквално разчупен стил: Kunsthaus е домът на изкуствата. Посветен е на живота и делото на австрийския художник, скулптор и архитект, познат с уникалния си стил.
Фридрих Хундертвасер е противник на правите линии и рационалността в архитектурата. „Планираната архитектура не може да се смята за изкуство“, казва той.
Строи без предварителни скици и планове. Според него съвършенството се крие в спиралите и кривите линии. Негова запазена марка са вълнообразните подове. Казва, че гладкият под е изобретение на архитектите – удобен за машините, но не и за хората.
Творчеството на Хундертвасер е толкова самобитно, че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството. Правил е дори интериора на Боинг 757. Умее да тъче и да плете. Измисля модели за „Вог“.
След смъртта му през 2000 година, Петер Пеликан (негов дългогодишен сподвижник) изгражда този уникалният музеен комплекс в типичен стил Хундертвасер. Съоръжението отваря врати през лятото на 2014 година.
Интересна е съдбата на твореца с име на сто води. Умира от инфаркт на 71-годишна възраст на борда на кораба „Куин Елизабет II“, на път от Нова Зеландия за Европа.
Погребан е в имението си в Нова Зеландия, където е посадил 300 000 дървета. Пожелал е на гроба му да расте само едно дърво. Погребан е гол и без ковчег в градината на щастливите мъртви под дърво с формата на лале.
Със сигурност има какво да се види в градчето Абенсберг. А съвсем наблизо се вихри и мюнхенският Октоберфест – също популярна атракция в Германия всяка година, но това е друга история… 🙂
Снимки: авторът, br.de, webkoch.de, icosnap.com, bayerisches-thermenland.de, fotocommunity.de, mk-illumination.at, mein-mitteilungsblatt.de, heise.de, flickr
