Занзибар

Приказката Занзибар – див, неопитомен, носещ духа на Африка

От

на

Самолетът прелита над невероятна делта на река, пресичаща континенталната част на Африка и вливаща се в морето. Във възторг ние започваме да мечтаем какво ли ще видим само след минути, захождайки за кацане над острова на мечтите ни, отделен от сушата само с някакви си трийсетина километра.

Тук сме, самолетът прави заход към летището, разкривайки ясно природното величие, но и цивилизационното ниво на Занзибар. Различни нюанси на синьото се „съревновават“ за това кой е по-красив – тъмното, дълбоко синьо или светлосините и тюркоазени краски на бистрите плитчини.

За свикналия на бетон, широки улици и подредени градове европеец лъщящите ламаринени покриви на столицата на Занзибар са като проблясък в съзнанието – все пак това е Африка, бъди готов за нея.

И наистина – Африка е толкова различна от всичко, което съм виждал, че ми трябва малко време, за да се пречупя и да започна да мисля за това колко неща тепърва ще науча и осъзная. При пътешествията ми в Азия и Южна Америка съм се срещал с мизерията, мръсотията и липсата на елементарни елементи от съвременния живот в града, но в Занзибар видях съвсем друго ниво на това. Хората тук имат допир с туристи от цял свят, курорти, които са на световно ниво, но това изглежда по никакъв начин не ги е накарало да се отделят от начина си на живот. Хора, ходещи боси и голи покрай пътя, малки деца, гонещи кокошките в прахта, сергии с различни храни, потънали в мръсотия и едно гъмжило от хора, които сякаш са спрели в ежедневието си, спрели преди стотици години, сякаш отказвайки да се модернизират.

На пръв поглед това ми се струва отблъскващо, донякъде ги съжаляваме, някои от момичетата от групата (може би е хубаво да спомена, че групата ни се състои от около 20 жадни за приключения туристи от Tripsy.club) се просълзяват при вида на толкова деца, махащи на преминаващите коли и микробуси и сякаш търсещи спасение.

Но когато се вгледаш по-добре в „апокалиптичната“ за един чужденец картинка виждаш, че по лицата на всички има усмивки и някакво спокойствие. Към онзи момент не можех да определя на какво се дължеше това.

Микробусът ни се движи по един от основните пътища на острова, тяхната магистрала с две платна, леко криволичеща, с много неравности на асфалта и без почти никаква маркировка. На острова има няколко пътя, пресичащи го през центъра, но недостатъчни, за да ги нарека пътна мрежа, а по-скоро самотни белези на цивилизация, разрязващи дивата природа и джунгла. Занзибар е точно такъв – див, неопитомен, в голяма степен все още девствен.

За около час достигаме до мечтаната дестинация – нашия плажен оазис, в който ще спим през следващите 8 дни. Малки къщички с традиционните бамбукови покриви,  разположени на самия бряг на морето и ситуирани около няколко ресторанта и барове на комплекса ще бъдат нашите домове. Посрещат ни усмихнати местни и собственикът на хотела – италианец на име Клаудио. Клаудио е на около 40-45 години, леко пълен, с широка усмивка и характерния италиански акцент на нелошия английски, с който ни поздрави – You are welcome to Waikiki resort!

След кратък, но не прекалено кратък, инструктаж и въвеждане в обстановката сме спокойни, че нашите домакини са се подготвили добре за нас и най-важното – ще има разнообразна кухня в ресторантите – от местна храна до италиански специалитети.

Влизаме бързо в приказката Занзибар, а сега, сядайки да пиша този разказ, сякаш се гмуркам отново в тази различна реалност, където времето е спряло, а спокойствието е истинско.

Местните ни обясняват тяхната философия за живота, която може да бъде синтезирана в един кратък израз – Hakuna Matata! Или в буквален превод  „без грижи“ (без проблеми, без нерви). Колко простичко звучи, а реално колко трудно за постигане в днешния живот е всъщност.

С тази мантра ни заливат хората на летището, които ни посрещат и „вербуват“ за клиенти на техните бусове, таксита, change бюра и каквото друго може да се продаде на турист, току-що стъпил на непозната земя.

Hakuna matata се пее и в автобусчето ни, като по случая има нещо като национален химн, който всеки, абсолютно всеки, местен пее с огромен кеф и широка усмивка.

Надявам се успешно предавам позитивизма на хората, рязко контрастиращ с мизерната и донякъде стряскаща обстановка, силно разминаваща се с очакванията за лъскави курорти, пълни с богати туристи. В Занзибар всичко е такова, каквото трябва да бъде – натурално и носещо духа на Африка.

Природата е наистина пленяваща – дълги плажни ивици с бял пясък, напомнящ на допир повече на пудра. Море, сякаш приканващо да се гмурнеш, за да откриеш разнообразния му свят – всевъзможни риби, раци, морски звезди, змиорки, костенурки, китови акули, делфини и дори китове.

Около Занзибар има още три големи острова, както и десетки по-малки невероятни късчета земя, които сякаш те привличат да ги опознаеш и покориш.

Ако сте турист, търсещ нощен живот, културни забележителности и улици, пълни с туристи, по-добре забравете африканския остров. Но ако търсите дива природа, докосване до морския свят и обитателите му и сливане с местната култура и начин на живот – купувайте билети и се впускайте смело в приключението. Ще изброя най-интересните турове и атракции, които трябва да посетите.

1.Плуване с диви делфини

Събуждам се в 5 и 30 сутринта. Знам, че трябва максимално рано да се отправим към южната част на острова. Пътят на делфините минава покрай острова и колкото по-рано се влезе в морето, толкова по-голям е шансът да забележиш стадата. В противен случай рискът е да се наложи обикаляне с лодка към източната част на острова.

След около час и половина път с бусчето ни пристигаме на плаж с красиво дърво боабаб и много местни, насъбрали се около малки дървени лодки, готови за отплаване.

Качваме се в две от лодките и влизаме бързо навътре в морето. Срещу нас са вълните, идващи с прилива, които ни разклащат, но не и разколебават. Само след 15-20 минути нашите водачи дават знак, че сме близо до срещата. Насред морето има други 4-5 лодки и ние се отправяме право към тях. След още 2 минути вече съм с камера в ръка, обути плавници, маска и шнорхел в уста и готов за приключения.

Във водата съм, а точно под мен минават десетина огромни сини делфина.  В първите секунди адреналинът се примесва с някакво успокоение, че плувам с диви делфини – една от мечтите ми вече е реалност. След точно 4-5 секунди осъзнавам, че трябва да плувам, а не да стоя, защото макар и спокойни, и явно непритеснени от присъствието на лодки и хора във водата, делфините все пак преминават за секунди около нас. С плавни и грациозни движения, леко показвайки се над водата за глътка въздух, играейки си един с друг, те се отправят по пътя си.

Давам всичко от себе си и плувам с тях повече от минута, заснемайки истинската хармония в природата. Искам да ги пипна, толкова са близо до мен, буквално на метър. Не го правя, не искам да ги смущавам, не искам да развалям това безгрижие, което буквално струи от тях.

Спирам, за да си поема дъх, изтощен съм, а съм бил едва 2-3 минути във водата. Качвам се на лодката и веднага събирам сили за втори дубъл. Този път имаме още по-голям късмет, защото чуваме как стадото си комуникира, спирайки точно под нас.

След още 3-4 гмуркания групата е изтощена и се връщаме обратно. Какво приключение, каква емоция, незабравимо!

2. Морско сафари или гмуркане около Остров Mnemba

Трансферът ни взима от хотела и се отправяме към североизточната част на острова, откъдето с дървена лодка с мотор се отправяме към Mnemba Island – невероятен остров, на който не можеш да стъпиш, защото е частен хотелски комплекс. Ако все пак нарушиш забраната и с плуване достигнеш до острова, рискуваш солена глоба. Островът е част от хотелска верига и цените за нощувка са космически. Въпреки това се замислям, че това е един от примерите, в които парите най-вероятно си заслужават.

Лодката ни намалява скоростта, за да можем да се огледаме за делфини около острова. Имаме късмет и забелязваме стадо от около 7-8 красиви животни, идващи към нас. Гмуркаме се за снимка в бистрата светлосиня вода.

Повтаряме упражнението още веднъж, докато не изгубваме стадото от поглед. Лодката ни спира на кораловия риф, където се наслаждаваме не всевъзможните видове малки рибки.

3. Посещения на Prison Island и среща с костенурките, донесени от Сейшелските острови

От Stone Town само на 10-15 минути с лодка се намира т.нар. Prison Island. От името разбирате, че става дума за място, където има или е имало затвор, но реално това е била само една идея. На практика никога островът не е изпълнявал тези функции. Там са били откарвани болните, за да не се разпространяват заразите.

А в днешни дни Prison Island e дом на над 100 огромни костенурки, чиято възраст варира от бебета до рекордьора с над 150 години стаж.

Преди повече от 50 години костенурките са подарени на Занзибар от Сейшелските острови, откъдето е и произходът им. След това са преместени на малкия остров в близост до Stown Town, за да ги видим днес тук – спокойно хапващи зеленина, щъкащи по алеите и отпочиващи върху земята, сврени в гигантските си коруби.

Върху всяка коруба има надпис, показващ на колко години е животното. Взимаме стръкове от непознато за нас растение, което ни дават разпоредителите в парка и започваме да ги храним . Много забавно занимание, което довежда и до големи „резултати“ на отделителната система на костенурките. Тези препятствия са навсякъде и трябва да се заобикалят постоянно.

Кожата на тези величествени животни е сбръчкана и груба, но те обичат да бъдат галени по главата и когато усетят това, издължават шия и видимо се наслаждават.

4. Вечеря по залез в ресторанта The Rock

Ресторантът е разположен на скала, до която се стига с подскоци по камъни, разположени в пясъка и образуващи живописна пътечка. Естествено, по време на отлив. Ако уцелите прилива, ще ви се наложи да използвате лодка.

Мястото е изключително романтично, а ние пристигаме точно по залез слънце, улавяйки красивите багри на африканското небе. Bon Appetit!

P.S. Когато влизате в тоалетната, внимавайте, по-високите от нас рискуват огромна цицина, като моята 🙂

5. Парти с традиционни африкански танци

В петък вечер нашите домакини организират голямо парти за 200-300 човека, като събират гости от различни хотели и части от острова. За отрицателно време спокойният комплекс, в който не можеш да чуеш звук, различен от шумоленето на палмите от вятъра, се превръща в нощен клуб с DJ пулт, барове, маси и стотици хора, готови за парти.

Да си призная – с цялата група бяхме песимисти, че това парти може да се получи и да бъде забавно, но всички грешахме в преценката си. Програмата стартира с различни шоута, представени от местните. Разпознаваме в тези акробати хората от персонала на комплекса. Наистина невероятно шоу, прерастващо от танц в цирково изкуство.

6. Кайтсърф

Това е една от запазените марки на острова, на която никой от нас не се наслади, но със сигурност любителите на подобен тип спортове ще намерят невероятни условия за практикуване на този спорт.

7. Морско сафари в залива Menai Bay

Качваме се на традиционна Dhow лодка – дървена лодка за около 20-30 човека, с голяма мачта в центъра и платно, което по красив начин улавя вятъра при опъване. Лодката е оборудвана и с двигател, но истинското удоволствие идва при опъването на платното.

Пътуването ни отвежда до невероятен коралов риф, където виждам може би най-големия корал, който съм виждал, множество риби и невероятно красив подводен свят.

Капитанът акостира на „късче“ пясък насред морето. Използвам думата късче, защото говорим за един пясъчен хълм, с размери около 50 на 50 метра, който почти изчезва по време на прилива.

Хапваме плодове, снимаме се и плуваме в прозрачната и топла морска вода. Чуваме музика от другата страна на възвишението и се впускаме в партито.

Екипажът ни ни отвежда до уникален залив сред скалите, след което акостираме на дълъг плаж, където ще обядваме.

Това е един от най-незабравимите и вкусни обеди и изобщо менюта, които съм опитвал – Lobster, скариди, няколко вида риба, уникален ориз, приготвен с кокос и други невероятно вкусни морски храни. Десертът е няколко вида местни храни, които честно казано по-скоро не харесах, но пък плодовете, както винаги, бяха изключително вкусни.

Отплаваме обратно с опънати платна. Прекрасен завършек на един още по-прекрасен ден.

8. Срещнете се с африканското изкуство, няма да останете разочаровани

Силно препоръчвам да отделите време и да разгледате африканското изкуство – картини на платно, които можете да закупите от най-различни места и на изключително ниски цени, рисувани камъни, изделия от африканско черно дърво, малки сувенири и естествено шалове, местни дрехи и подобни изделия. Поговорете с местните и разберете културата на масаите.

Разгледайте, а защо не и си подарете, бижута с камъни танзанит – изключително красив скъпоценен камък в сини нюанси.

Какво не препоръчвам: Разходка из столицата Stone Town

Ако очаквате интересни забележителности или нещо, което да ви очарова, то по-скоро едва ли ще получите. Stone town e родното място на Фреди Меркюри и може би единственото нещо, което ни допада, е груповата снимка пред неговата къща. Всичко друго е потънало в мръсотия, навсякъде се носят неприятни ухания, всичко живо се опитва да ти продаде нещо, а прахта сякаш влиза в дробовете ти директно, без предупреждение. Препоръчвам да се придържате към павираните улици около крайбрежието, където има и магазини за сувенири, които продават произведения на африканското изкуство – от картини, през малки статуйки, ключодържатели, магнити, чаши и каквото друго си пожелаете.

За Петър Лозанов

Започнах да описвам пътуванията си с една единствена „егоистична“ цел – да мога след години да си припомням и малките детайли, които са ме впечатлили и са създали в мен емоция. Това обаче се оказа доста по-интересно и забавно от очакваното - пишейки, сякаш преоткривам за себе си вече видяното и преживяното. Ще се радвам, ако успея да представя в разказите си по най-добър начин местата, които посещавам и хората, които срещам, давайки шанс читателят да „пътува“ всеки ден до най-интересните кътчета от нашата красива планета.

Препоръчваме Ви