НАЙ-ХАРЕСВАНИТЕ ПЪТЕПИСИ ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВАТ ЗА ТЕЗИ НАГРАДИ

Латвия

Романтична Латвия: замъкът на кръстоносците Сигулда

От

на

В Прибалтика лятото трае една седмица. Останалото време е дъжд и вятър и с редки изключения времето става за излет като този слънчев ден в Латвия.

Picture1

След краха на родното корабостроене през 2007г. аз и още стотина българи заминахме на гурбет в Корабостроителния завод в Рига, (Rigas Kugu Buvetava). Местните латвийски специалисти бяха отишли да работят на Запад и така се освободиха работни места. Местните руснаци или останалите 49% от населението на Латвия пък чакаха за паспорт, докато положат успешно изпит по латвийски език. Какво биха казали нашите патриоти, ако родните малцинства турци и цигани трябва да положат задължително изпит по български, за да получават BG помощи, пенсия и паспорт?

Picture31

Тежък вековен руски артефакт. Този топ бе изваден от дъното на заводската акватория. Тук като технолог пишех документите на руски, който беше работен език за колегите ни руснаци, украинци и латвийци. Официалният език -латвийският, бе задължителен за входящата и изходящата заводска кореспонденция и затова имахме цял етаж преводачки. За да поддържам на ниво руския си език с романите на Акунин, аз се записах в заводската библиотека. Там на дъската за обяви се появи:,,Турпоход на Оперный фестиваль в Сигулду“. В неделната юлска утрин на касата на Рижкий вокзал се събра групата от ентусиасти. Билетът за влака беше 1 лат или 3 лева. На сергията до касата се продаваха сувенири от Латвийската Швейцария също по 1 лат – празни консерви със свеж въздух от Сигулда. Аз обаче предпочетох пълна консерва с шпроти с аромат на пушека от боровите шишарки пак за лат.

Picture32

Разгънала стара съветска карта, нашата проводница Татяна ни показа маршрута: замъка Сигулда – пещерата на Гутман – замъка Турайда. После ни запозна с ролята на граф Николай Д. Кропоткин (основател на местния курорт и имперски автомобилен и аеро-клуб), който прекарал железницата Псков-Рига-Санкт Петербург да мине през неговото имение Зегевалд или днешна латвийска Сигулда. Между другото, 10% от колекцията на Ермитажа е взета от семейство Кропоткини, а главният теоретик на анархизма е от техния род.
Picture33

Артистите ни подканяха да посетим оперния фестивал на откритата сцена зад стените на замъка.
Picture34
Фигаро тук, Фигаро билетче там!

 

Picture35
Огледах се, пред мен бе росна поляна със забучени жълти бастуни.

 

Picture36
Наоколо старите дачи (вили) пазеха атмосферата на лежерното минало с чай и бъбрене около самовара.

 

Picture37
От старата гара на Зегеволд, гордостта на графа, беше останала малка част, защото нейният алпийски покрив бе изгорял през Втората световна война.

 

Picture38
Но пък в края алеята беше оцелял летният дворец, по-късно превърнат в кардиологична клиника от Съветска Латвия. Днес в него се помещава градският съвет или сеймът на Сигулда. Вляво е най-старият хотел и информационният и билетен център.
Старият замък Сигулда е на 53 км от Рига и е разположен на високия бряг на река Гауя зад хотела. Брегът по тези места е действително висок, на места превишава 50 м. Вземайки предвид стръмния наклон на склона, допълнен с дълбоки изкуствени ровове, мястото за замъка било избрано стратегически правилно.

 

Picture39
Замъкът е много стар, има сведения, че е издигнат в 1212 г. Построен е бил по време на кръстоносните походи, когато Христовите воини започнали евангелската си мисия и експанзия на североизток. До нахлуването на немците в тези места тук живеели ливите, угро-финско племе. Живеели мирно и тихо, като търгували със съседите си руси, латвийци (латиши) и ести. Ливите се опитали да прогонят пришълците, въстанали през 1198г. и убили Бертолд, епископа на Рига.

 

Picture40
Новият епископ Алберт фон Буксгевден (Albert von Buxthoeven) разбрал, че не може да разчита винаги на помощта на обикновените ,,сезонни“ кръстоносци, които идвали в Прибалтика с цел да изкупят своите грехове с участие в свещена война против езичниците. Той решил да затвърди властта си като основе Ордена на Меча или Ордена на братята меченосци (Schwertbrüderorden).

 

Picture41
Гербът на меченосците – червен малтийски кръст и меч, бил утвърден с була на папа Инокентий III през 1204г. Точното име на този монашески и рицарски орден е: ,,Братство на Христовите войни в Ливония“ (fratres Militiae Christi de Livonia).

 

Picture42
Меченосците строяли замъци в завладените територии (днешните Латвия и Естония) на новата християнска държава Terra Mariana или Страната на Мария Магдалена (Ливония). Съгласно договора от 1207г. 2/3 от завладените земи оставали под властта на ордена, а останалата част се предавала на съответния епископ на Рига, Дерпт или Курландия. Така единият бряг на река Гауя се паднал на ордена с малко рекет (на картата в зелено), а другият – на епископа на Рига (на картата в жълто) със замъка Кремон.

 

Picture43
В парка са символичните ключове от трите близки замъка на река Гауя – Зегеволд (Сигулда), Фределанд или Турайда, и Кремон (Кримулда).
Всеки замък бил център на административна единица – кастелатура. С покръстването на куршите и Курландия била присъединена към Ливонската конфедерация.
През 1219 г. меченосците повели покръстените вече ливи срещу естите и след като ги победили основали Ревел (Талин), който продали на датчаните.

 

Picture44
След неуспешния кръстоносен поход през 1236 г. срещу езическа Литва Ливонският орден се влял в Тевтонския орден (с черните кръстове) през 1237 г.

 

Picture45
През 1242 г. руските православни войни, водени от св. Александър Невски, разбили преследващия ги отряд и пленили пропадналите в пропукалия се лед на Чудското езеро тевтонски рицари.
През 1345 г. литовците под предводителството на великия княз Олгерд (Альгирдас) превзели Сигулда. До литовския княз се доближил новоизбраният крал на покръстените ливи и му предложил заедно да воюват. Олгерд го попитал как да постъпи с магистъра на Ливонския орден. Гордият лив отвърнал, че желае да го изгони заедно с всички немци. Тогава великият литовски княз казал: ,,Мужик, ти няма да бъдеш крал тук.“ И заповядал да му отсекат главата.
След поражението при Таненберг (Грюнвалд) от покръстените Полша и Литва в 1440 г., монашеският орден повече не се възстановява.

 

Picture46
Първият замък извън Рига на Ордена на меченосците бил основан от магистъра на ордена Венно фон Рорбах и довършен от магистъра Фолквин през 1212 г. Защо ли е кръстен Зегеволд? Може би на името на кръстоносеца Зигвалд или според старонемската дума (Sygewald), означаваща ,,Гора на победата“.

 

Picture47
Две години прекарал затворен в тази кула рижкият епископ Албрехт, докато се съгласи да подпише договор, с който да предаде половината от земите си на меченосците.

 

Picture48
Според ревизионния акт от 1451г. зад стените на Зегеволд живеели 12 рицари, 3 свещеника и 3 полубрата, като минимум 5 рицари имали 11 коня и 10 доспехи.

С развитието на огнестрелното оръжие замъкът постепенно губел своето значение. След битката с русите край замъка Ермес войската на Ливонския орден загубила повече от 500 воини. Интересни са словата на покаяние на пленения ландмаршал Шал фон Бел от Сигулда:
,,Когато се придържахме към католическата вяра и живеехме умерено и скромно, тогава Господ Бог ни защитаваше от враговете и всячески ни помагаше. Сега, когато ние отстъпихме от истинската вяра, нарушавайки клетвата на светия орден, приемайки новата вяра, станахме ненаситни… Затова Господ Бог ни наказва и ни предава в ръцете на врага.“ През 1532 г. след битката при Ермес руските войски превзели и изгорили осем замъка-крепости, в това число и Сигулда.

През 1562 г. замъкът бил завладян от поляците.

В началото на XVII век, замъкът е завладян от шведите (тогава е станала трагичната история с местните Ромео и Жулиета, или Виктор и Мая). Поляците не се примирили и отново го превзели. Но шведите не били съгласни и отново го превзели. Така замъкът минавал от едни ръце в други, което не способствало за запазването му и през 1629 г. замъкът е разрушен и никой не живеел повече там. По време на Северните войни през XVIII век Зегеволд е окончателно разрушен.
Съгласно Ништадския мирен договор Сигулда станала руска частна собственост на фелдмаршал Ласи, а после била купена от фон Борх.

 

Picture49
Фамилният герб на фон Борх е над входната кула на замъка.

 

Picture50
Последният владетел на крепостта, граф Кропоткин, получил имението на Борх като зестра и изградил в него своя дом в 1878 г. Той го превърнал в романтично туристическо място като за реклама канел да му гостуват писатели и художници. Как е изглеждал Зегеволд можем да съдим по оцелялата картичка и картината от музея в Горловка в днешната размирна Донецка народна република, Украйна.

 

Picture51
Гавриил Павлович Кондратенко. Руините на стария замък.

 

Picture52
Руините в днешна Горловка. Колко ли време трябва да измине, за да може да се забравят ужасите на братоубийствената война, раните да зараснат и руините да обраснат?

След Първата световна война в 1918 г. Латвийската република национализирала имението и последният собственик граф Кропоткин бил принуден да емигрира в Германия.

 

Picture53
За съжаление не останах вечерта в Сигулда за Вагнеровата опера ,,Летящия холандец“. По-късно я посетих в немския театър, или Операта в Рига. Бурята на сцената сякаш бе част от проливния дъжд навън. Рихард Вагнер много точно бе предал впечатленията си от щорма, напускайки Рига, преследван от алчните кредитори, заврян в душния корабен трюм.

 

Picture54
Дървената надстройка, която латвийците направиха през 2012 г. с пари на Европейския съюз, за съжаление не се вписва в средновековната крепостната стена.

 

Picture55
Специален трон бе поставен през 2007 г. на хълма на художниците в памет на височайшата визита на император Александър II Освободител през 1869 г. На това място, откъдето се разкрива чудесна панорама към долината на река Гауя, през 2014 г. бяха погребани тленните останки на бившият вицегубернатор на Сигулда, граф Кропоткин. Тленните останки на друг емигрант чакат в Кобург, Германия. Последната воля на нашия цар Фердинанд I е да се завърне в Търново. Дали сме узрели като латвийците, за да признаем заслугите на един чужденец за нашата държава?

 

Picture56
Зад гърба ми на отсрещния бряг е кацнал червеният замък Турайда. До него можем да стигнем, акo се качим в кабинката на въжената линия, дълга 1075 м и построена през 1968 г. от СССР, или да слезем по криволичещия път, изграден специално за свитата на император Александър II.

 

Picture57
За любителите на адреналина има бънджи скокове от кабинката от 43 м височина над реката Гауя или бясно спускане с шейничка по олимпийската писта за бобслей, ако е зима. Но ние избрахме царския път – надолу по серпентината до моста над реката.

 

Picture58
Други туристи бяха избрали кану, за да плават в тихите води на живописната Гауя.

 

Picture59
На отсрещния бряг се вижда черният вход на пещера.
Коя е тя и можем ли отидем до нея?

Това е Дяволската пещера. Съгласно местна легенда, веднъж един караконджул се прокрадвал нощем от мястото Юдажи към мястото Побажи. Но по някаква причина закъснял с трансфера. Когато настъпило утрото и първи петел пропял, дяволът се уплашил. Той се сврял в най-близката пещера, за да не го ослепят слънчевите лъчи.

 

Picture60
Цял ден гаднярът плашел и дразнел минаващите наблизо туристи. Неговият смрадлив дъх опушил стените на пещерата, които станали черни като покрити със сажди.
Така желанието ни да изследваме смрадливата Дяволска пещера бързо се изпари и я оставихме на археолозите. Но с мерак продължихме нагоре към най-голямата пещера в Латвия, пещерата на Гутман, която е по пътя ни към другия замък Турайда.

 

Picture61
Срашно е. Архангел Михаиле помогни!
Тoя черeн дявол сам ти прогони!
В отчаяние крещя. Съжали ме ти!
Грешните желания всички опрости!
Вярвам, милостив си ти. Измъкни ме от тук!
Кой ли друг ще ме спаси? Зная — никой друг!
Амин!

написал грешний Цветан Димитров-скис, Богоявление, 2007-2015

снимки: Цветан Димитров, АР и Александър Липилин

Литература:
1.Толкователь, Ледовое побоище:реальность и мифология
2. Рената Ришма, Средневековые замки Латвии, Замок Сигулда