НАЙ-ХАРЕСВАНИТЕ ПЪТЕПИСИ ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВАТ ЗА ТЕЗИ НАГРАДИ

Пътеписи

Различната Родопа

От

на

Онези сутрини… когато въздухът преминава през тялото, сякаш не спазва физичните закони, когато цветовете сякаш са по-наситени или ги виждаш по-ясно и сякаш можеш да се присегнеш, и да ги докоснеш. Когато, въпреки че целият външен свят е буден и кипи в живот, вътрешният е в покой и това спокойствие изпълва и тялото, и душата. В това състояние на съвършено съчетание на душа и тяло, пътят е просто естествено продължение. И дори да нямаш представа какво ще донесе този път, все едно е, сякаш няма значение. И тръгваш. И нещо трепти от вълнение, от малка доза страх и най-много от очакване. И онази номадска част от душата, досега окована, сега препуска напред и се чувства свободна, истински.

Такова усещане се поражда само на специални места. Специално място е тази планина, специално място е Родопа. И не стига красотата, ами и всички онези легенди, надбягващи се с времето. И героите на Родопа преминават от приказките към легендите и от легендите към историята на един народ, и никога не можеш да се почувстваш самотен, защото до теб, там, по планинските пътеки, редом върви поне един герой от приказка, легенда или история. И ако човек има очи да гледа и уши да слуша, ще чуе историите, ще чуе разказите, ще види следите от изчезнали във времето събития, любовни истории, хора и ще ги види там, където най-малко очаква. Ще ги види в тревичка или водопад, в скала или мъх и само тогава ще може да оцени собственото си нищожество и слабост пред природата и историята.

Не могат човешките очи да запомнят всичко, но пък могат да пълнят душата и сякаш тя никога не може да бъде напълнена до край. Такава е душата на скитника, душата на номада – поразена от красотата, но никога запълнена до край, пътуваща към следващата цел, която да я накара да се почувства свободна, истински.