Сърбия

Ниш – между Изтока и Запада

От

на

Пролетта дойде, слънцето пекна и замириса на следващото ни пътуване. Време беше да поемем в някоя посока, продължителното седене вкъщи не се отразява добре на хора с големи сърца като нас с мъжа ми! Пътуването трябваше да е с бързо пристигане до крайната точка, без много мотаене по пътя и за съжаление – за една вечер, защото… да не оставяме децата за дълго…. Да си родител е най-хубавото нещо на света, но и то си има минуси. :) И така, без повече лирически отклонения, през ГКПП Калотина и към Ниш!

Това е поредната ни разходка из Сърбия и бяхме подготвени за атмосферата, за храната, за хората, за архитектурните и исторически забележителности, за всичко, но пак очакването си беше голямо! Все пак това е любимо място!

IMG_3656

Централният площад

IMG_3657

Централният площад и в далечината Турската крепост

Наричат Ниш “Портата между Изтока и Запада”. И до днес е така, за наше съжаление. Градът е бил пресечна точка на големите търговски пътища от древни времена, а сега пази в себе си купища исторически моменти от преди Христа до днес. Разположен е на двата бряга на река Нишава, която създава усещането за романтика и уединение. Градът се характеризира с предимно ниско строителство от времето на социализма и тоталитарните режими, познати на всички източни народи. Жилищните блокове напомнят на тези в Белград, а и доста приличат на нашите в кварталите Красно село и Красна поляна.

IMG_3691

Търговската улица

Истинска изненада за нас беше, че накъдето и да погледнеш, виждаш преобладаващо млади хора. Беше слънчев съботен ден и всички бяха напълзели навън. За любителите на шопинг-терапиите ще вметна, че там магазините на по-известните и комерсиални марки са значително по-големи, значително по-приветливи (това усещане идва от сърцатите консултанти и продавачи, нищо лично ;) ), с доста по-голям избор на всичко и на добри цени!

IMG_3690

Търговската улица

Забравих да ви кажа, че всъщност Ниш съвсем не е голям град – около 200 000 жители.

Магазини, кафенета, кафани, пекарни и всякакъв друг вид заведения дебнат от всеки ъгъл на търговската улица и примамват жителите и гостите на този малък град с най-различни вкусни изкушения. Вървейки нагоре по пешеходната зона, стигнахме и до реката, а на другия бряг и до една от големите забележителности на Ниш – Турската крепост от 18 век и нейните стени.

IMG_3670

Входът на Турската крепост

IMG_3663

Алеите по крайбрежието

IMG_3664

Река Нишава

IMG_3665

Река Нишава

IMG_3667

Турската крепост от 18 век

Входът за крепостта е свободен, а вътре в нея днес е градският парк и няколко запазени исторически забележителности като турската баня Хамам и джамията. На пръв поглед – нищо ново, всички сме страдали от Османско владичество и нашествие, независимо кой повече, кой по-малко.

IMG_3673

Градски парк

IMG_3672

Сувенири от магазинче в крепостта

IMG_3671

Вътрешността на крепостта

От ляво на Турската крепост и нейния вход, по протежението на река Нишава, е разположено седалището на университета в Ниш. Доста солидна сграда с привкус на западна архитектура. По диагонал на университета е сградата на кметството, което някога е било построено, за да бъде седалище на Народна банка.

IMG_3684

Университетът в Ниш

IMG_3660

Кметството

IMG_3662

Кметството

IMG_3688

Университетът в Ниш

Край реката и на двата бряга са обособени алеи за разходки и отдих, детски площадки, множество кътчета, където по-късно вечерта се събраха на големи компании множество тийнейджъри, излезли “да се видят”.

Денят беше към края си, но живинката на Ниш – не. Сякаш нещо предстоеше. Хората от улиците се разотиваха, странно за нас, тъй като времето беше чудесно и не налагаше изпокриване по къщята. След 21 часа стана ясно, че всъщност е дошло време за голямата част от забавлението в събота - ходенето на ресторант. И ние се бяхме “засилили”, но се оказахме изключително неподготвени. Местните се бяха издокарали сериозно – жените с красиви рокли и високи токчета, направени прически и грим, а мъжете пристегнати в ризи! Отказахме се от посещението на ресторанта, но пък това не ме спря да позяпам кой как се е накиприл.

Зяпането не беше за дълго, тъй като ние все пак сме двама недоспали родители на две немирни деца, които много обичаме, но не отричаме, че са поизпили от енергийните ни запаси. И приключихме съботата с план за следващата сутрин.

Преди да се върнем при малчуганите, решихме да посетим Концентрационния лагер “Червения кръст”, който беше може би най-голямата изненада, която криеше този малък Ниш!

Надух главата на мъжа ми, че сме били толкова близо до него, а не сме го открили, и затова в неделя рано сутринта се запътихме натам. Посреща те една огромна сива бетонна стена, над която стърчи покривът на лагера. Малка дървена портичка зее отворена и те кара да се замислиш дали всъщност искаш да видиш какво има отвъд нея!

IMG_3746

Другото име на лагера е „12 февруари“

IMG_3745

Концентрационият лагер

IMG_3747

Дворът на лагера

Влизаме в огромната тишина на пролетно раззеленения двор, а в него – огромна сива сграда и още две по-ниски срещу нея. Съвсем преди голямото сиво нещо е запазена телената ограда, която някога 120 000 човека са успели да съборят при организиран бунт. И изведнъж се чу детски глас, и едно хлапе се изтърча от ниската постройка, тананикайки си нещо. След него излезе баща му, който се оказа нещо като уредник на музея. Мъжът за 10 минути ни попари с историята, която пази този лагер. Оказва се, че сградата е функционирала само 3 години от 1941 година до 1944 година. В нея са били както евреи, така и роми, които в някакъв момент са организирали бунт и около 30 000 от тях успели да избягат. В последствие са намерени из различните краища на страната и са избити. Заради този бунт е построена голямата бетонна стена с две кули в задната част на лагера. Тръпки ни побиха!

IMG_3748

Първата телена ограда на лагера

IMG_3749

Основната сграда на лагера

IMG_3750

Зала от първия етаж

IMG_3751

Историята в снимки

IMG_3752

Събития и именити лица от концлагера

IMG_3755

Възстановка на помещенията, в които са живели

IMG_3757

Вторият етаж

IMG_3754

След 1944 година лагерът е използван за политически затвор при различните режими от историята на Сърбия. Вътре в сградата е страшно. Тези хора са били държани в коптори, живяли си като животни – в сеното. Ужасно, страшно, запазено изключително достоверно и истинско! Третият етаж на лагера е в ремонт, но емоциите от другите два етажа са напълно достатъчни, за да придобиеш представа за зверствата на фашизма!

IMG_3758

Помощни сгради към основната. Върху едната пише „евреи“, а върху другата – „роми“

IMG_3760

Новите кули, изградени след бунта на хората в концлагера. На мястото с венците са били разстреляни последните хора от лагера

IMG_3762

Старата кула и ограда

IMG_3765

Втората помощна сграда, в която са били затваряни роми

IMG_3759 IMG_3767

Тръгнахме си, потресени от това какво е било. Но с чувство на благодарност, че в близост до вкъщи можеш да надникнеш в тази част от сравнително близкото минало и да си дадеш сметка за ужасията.

Следващата спирка беше Челе кула или Кулата от черепи. Днес е параклис, в който са запазени стени и части от тази кула, в които са вградени черепите на въстаници от битката за Чегар през 1809 година. Това е първото сръбско въстание срещу Османската империя. Впечатляващо място и отново с огромно историческо значение и отново място, на което те побиват тръпки.

IMG_3775

Челе кула

IMG_3777

Параклисът на Челе кула. Вътре не е разрешено да се снима, но и отвън по колоните на параклиса има вградени останки.

Впечатлени от всичко, което видяхме в този малък град, се качихме на колата и през следващите 160 километра до вкъщи обсъждахме всичко отново и отново.

IMG_3712 IMG_3713 IMG_3717 IMG_3722 IMG_3724 IMG_3727 IMG_3732  IMG_3744

Не знам дали пак ще се разходим в Ниш някога, но е сигурно, че ще го помним доста дълго време! :)

За Йоана Стоянова

Пътуването е начин на живот. Необходимост. Страст. Това е начинът, по който успявам да прекроя себе си, когато ми е нужно. Начинът да изляза от моята реалност. Начинът просто да усещам живота в неговата пъстрота. Късметлии сме, защото днес имаме възможността да видим различни места, да опитаме от колоритността на различните култури, да се запознаем с различни хора от всяко кътче на Земята. Стига да искаме! Мечтата ми е след 50 години да се обърна и да кажа: „Аз успях да видя всичко, което искам!“. Пожелавам го и на вас!

Препоръчваме Ви