Италия

Неапол – чаровен и красиво несъвършен

От

на

„Виж Неапол и умри“, казал Гьоте, след като посетил града, отразяващ се във водите на Неаполитанския залив в подножието на Везувий. Неапол бил толкова живописен и неотразим, че според немския класик онзи, който веднъж види тази гледка, вече може да си отиде спокоен, че е познал най-прекрасното място.

Тази фраза вече е перифразирана от италианците така: „Когато видиш Неапол, тогава можеш да умреш!“ Според италианците това е най-красивата част от страната им.

Мога да охарактеризирам града така : Неапол е прашен. Неапол е хаотичен. Неапол е луд град. Неапол е един от най-очарователните градове в Италия.

Неапол е чаровен и красиво несъвършен.

Въпреки предупрежденията, че Неапол е криминогенен град и трябва да бъдем много внимателни с чантите, аз поне не усетих някаква опасност от кражби, но в града има много емигранти – както политически, така и икономически.

До Неапол пътувахме с авиолинии WIZZ на много ниска цена.

Центърът на Неапол се намира на 7 км от летището.

С такси: Пътуването отнема около 15 мин. и ще ви струва между 15 и 20 евро.
Автобус ANM 3S пътува от пиаца Гарибалди (Централна жп гара ) до летището на всеки 10 мин. Специален автобус (Alibus ) също превозва пътуващите на всеки 30 мин от 6:30 ч. до 23:30 ч. всеки ден, като началната спирка е от общината, а следващата е централната жп гара.

Ние си поръчахме частен трансфер от хотела, който ни струваше 15 евро.

Хотелът ни B&B San Gaetano Bed, който резервирахме от Booking.com, беше със страхотно местоположение на емблематичната за стария Неапол улица „Трибунал“ и на Piazza San Gaetano . Via Dei Tribunali, една странна улица, тясна, шумна, пренаселена и разни хора със скутерчета „профучават“ покрай пешеходците. А пресичащите я улички – още по-тесни и криминално изглеждащи. Но всичко това крие своето очарование,

Историческият център е прекрасен избор за хора, интересуващи се от църкви, старинен град и изкуство. За 4 нощувки платихме общо 200 евро.

Neapol_2

Хотелът, в който бяхме настанени

Попитайте който и да е италианец откъде идва най-хубавата пица в Италия и отговорът несъмнено ще бъде един и същ: „Napoli“. Това е родното място на пицата и от 19-и век насам неаполитанците са превърнали приготвянето й в изкуство. Едни от най-добрите пицарии в Неапол се намират на улица Via dei Tribunali, която е нещо като Светия граал за пицолюбителите.

Моят съвет е: непременно посетете пицария Di Matteo (Via Tribunali 94) - едно от най-известните места, където да хапнете оригинална неаполитанска пица.

Neapol_3

Цените започват от 5-6 евро за голяма пица. Тук предлагат и „фрити“ (пържени хапки от каквото се сетите: скариди, паста, ориз, картофи и др.), морската храна и пастата са адски вкусни. Всички пицарии работят след 20.00 часа. Стоим с още много хора и чакаме на крак пред пицарията предварително записаните пици.

Също горещо ви препоръчвам винарната на улица Via Tribunal 47, където вечер се извива опашка от чакащи туристи за свободни места. Тук се предлагат страхотни пасти.

Neapol_4

Сладкиши, сладкиши, сладкиши

Пицата далеч не е единствената храна, която неаполитанците приготвят добре. На всяка крачка в Неапол има неаполитански пекарни. От местните сладкиши непременно опитайте баба, сфолиатела, струфоли, дзепола…

Neapol_5

Какво трябва да посетиш в Неапол и околностите?

Още първия ден посетихме информационния център в стария град, откъдето си купихме artecard /7 giorni days/. Ако се сдобиете с тази карта, в рамките на 7 дни имате право да посетите 5 безплатни музея, а следващите са с намаление. Цената е 33 евро. От интернет знаехме, че има карти, с които можеш да пътуваш из цялата област безплатно и да посетиш 2 музея безплатно, а другите с намаления, но служителката ни каза, че вече не се предлагат.

Първо посетихме Еркулан и Помпей

От централната жп гара на Неапол линията Circumuisuviano пътуват влаковете за Помпей и Соренто. Билетът за Помпей 2.60 евро. Но ние първо слязохме на Еркулан /Херкулан/ . Спирката на италиански е /Erkulano/, надолу от жп гарата по улицата се намира римският град Еркулан – по-малко известният братовчед на Помпей.

Neapol_6

Въпреки че разкопките в Херкулан са много по-малки по мащаб от тези в Помпей, всъщност находките са много по-добре запазени заради различните вулканични продукти, с които са били покрити по време на изригването на Везувий. По мнението на всички учени, сред всички градове, затрупани от изригването на Везувий, Херкулан е най-добре запазеният.

Останките от града са цели къщи, запазени във височина, много от тях и със запазен втори етаж, запазени кухненски помещения. Красиво обагрени стени и подове в типичния помпеански стил, като всяка от къщите има свое име, улиците също. Разгледахме различни обществени сгради, надникнахме в някогашни заведения, магазини, болнични помещения. В някои от тях влизането е позволено.

Neapol_7 Neapol_8 Neapol_9 Neapol_10

Бяхме впечатлени от подобни на мивки съоръжения, които забелязахме в част от къщите. Първоначално си помислих, че са някаква част от кухня /нали нямахме екскурзовод/, но се оказа, че са служили по-скоро за бар, тоест са били нещо като едновремешни кръчми.

Neapol_11

Едно невероятно място, което за щастие имах възможността да посетя. Хилядолетна история, застинала под слоевете пепел след изригването на Везувий през 79-та година, преди близо 2000 г. Херкулан е една сбъдната мечта. Разходката ни продължи час и половина, защото предстоеше и разглеждането на Помпей. Цена на билета – 11 евро.

От жп гарата продължихме за Помпей. Слязохме на спирка Pompei di scuvi.

Помпей – призрачен град от една изчезнала цивилизация

Руините на Помпей са и най-добре запазените римски останки в Италия.

Сякаш древните римляни са го напуснали едва вчера – домовете, кухните, обществените бани и публичните домове, които те са оставили след себе си, са прозорци към живота, който е цъфтял в този преуспяващ град в подножието на Везувий в дните на цезарите. Пищността на Помпей може да бъде видяна в неговите сложни мозаечни подове и вили с богати фрески, макар много от декоративните и художествените произведения от града да са били откраднати отдавна или пренесени в Националния археологически музей в Неапол с оглед безопасното им съхраняване.

Цели области от мъртвия град са удивително непокътнати, призрачни останки от място, което изглежда е било толкова развито и цивилизовано, че не може да се сравни с нищо наоколо . Улиците са перфектно запазени, както и номерата на къщите.

Neapol_12 Neapol_13 Neapol_14 Neapol_15 Neapol_16 Neapol_17

За разглеждането на града са необходими поне 3-4 часа. За нас входът беше безплатен с арткартата, но цената на билета е 13 евро. До Везувий не можахме да отидем, защото доста време отделихме за разглеждането на двата обекта /Еркулан и Помпей/. От жп спирката тръгваха автобусите за вулкана. Имаше и комбинирани билети за Везувий и Помпей на цена около 26 евро.

На третия ден решихме да разгледаме Крайбрежието на Амалфи – едно мечтано място за пътешествие в Италия.

От централната жп гара на Неапол хванахме влака за Соренто, същият, с който пътувахме до Помпей. Соренто е последна спирка. Билетът е 3.60 евро, пътува се около час и половина. От площадчето пред жп гарата тръгват автобусите за Амалфи на фирма SITA SUD. Билети продаваха както в информационния център на гарата, така и на самата спирка. Препоръчително е да се вземе 1 билет от 8 евро за целия ден. Най-добре е да седнете на дясната страна на автобуса, за да се насладите на красотите на крайбрежието.

Крайбрежието на Амалфи е най-дългият и красив балкон на Италия, който е увиснал между нереално сините води на Тиренско море и склоновете на планината.

Трудно можеш да откъснеш очи от смайващия пейзаж на предизвикващия световъртеж път до Амалфи, невероятна 50-километрова отсечка с остри завои, южно от Неапол. Пътят има две платна и се вие като змия надолу, към крайбрежието. Минава през красивите градове Позитано и Равело.

Neapol_18Neapol_19

Ние първо решихме да посетим Амалфи (Amalfi), а на връщане Позитано.

Амалфи – най- популярен град сред туристите, дал името на цялото Амалфийскио крайбрежие

Трудно е да се повярва, че миниатюрният живописен град Амалфи е бил някога сърцето на най-старата и една от най-мощните италиански морски републики. През ІХ в. това микропристанище в устието на дълбока клисура владее търговията с Ориента, което обяснява и мароканското влияние, и значимостта на градското duomo, катедралата „Санта Андреа“.

Neapol_20

Планирана и изградена по време на зенита на републиканската независимост, тя се извисява на върха на стръмна редица стъпала. Бароковият интериор се достига през бронзови врати от ХІ в., изковани в Константинопол. Почти всички магазинчета предлагат продукти от лимони: питиета, козметика… Изобщо лимонът е култово растение в крайбрежието.

Neapol_21 Neapol_22 Neapol_23 Neapol_24 Neapol_25

Позитано

Слязохме на първата спирка на Позитано и от там се спуснахме към крайбрежието на градчето. Пред нас се откри живописна гледка от разноцветни постройки, разположени стъпаловидно по стръмния бряг.

Neapol_26

Вече не толкова уединен, както когато е бил достижим само по море или с товарно животно, вкопчилият се в скалите град Позитано е все още последното убежище от шума и суетата в останалия свят – благословено затворен за автомобилно движение, с преобразени варосани и в пастелни цветове рибарски къщи, пръснати из лабиринт от тесни улички към чакълестия бряг с форма на чадър, единствената равна ивица в града.

Удоволствие беше да разгледаме малките бутици, магазинчетата, предлагащи сувенири, и красотата на очароващия ни град. Улиците в Позитано са или нагоре, или надолу… равно е само крайбрежието.

Neapol_27 Neapol_28 Neapol_29

След което се отправихме обратно нагоре към спирката за автобуса за Соренто.

От Соренто хванахме влака за Неапол, който имаше закъснение от час и половина. Като цяло моето впечатление е, че влаковете в Южна Италия много често закъсняват, но това не помрачи хубавото ни настроение от прекрасните гледки.

Един ден и половина отделихме и за забележителностите на Неапол.

Понеже бяхме настанени в историческата част на града, до повечето забележителности се стигаше пеша, както и до жп гарата.

Само до двореца Каподимонте /художествената галерия / от Площад DANTE хванахме автобус. Билетите се купуват от магазинчетата с надпис „Табачи“ или от будките за вестници. Може да хванете автобуси с номера № 168, 178, R4, C63, за да стигнете до двореца, превърнат в музей на изящното изкуство. Към сградата на музея има красив парк.

Neapol_30

Караваджо, Микеланджело и Рафаел!

Горещо ви препоръчвам да се отбиете в Каподимонте, дори и за кратко. Тази галерия притежава повече съкровища на изобразителното изкуство от която и да е колекция в Италия (като изключим само галерия Уфици във Флоренция). За разглеждането й са необходими поне 2 часа.

Neapol_31

Точно под него са разположени и катакомбите на Сан Дженаро, в които се влиза на всеки кръгъл час организирано. Беседата е на английски, затова предварително се бяхме информирали за историята им. Цената е 8 евро, но с арткартата е безплатно. Те са най-значимите в южна Италия от гледна точка на историческта им стойност.

Сан Дженаро е светецът патрон на Неапол. Изключително почитан и уважаван светец. Видяхме мястото, на което той е бил положен след смъртта си. От двете страни на дълъг коридор на няколко нива имаше катакомби. Малки, големи, по-широки, по-тесни – според това колко е бил богат мъртвецът. За по-бедните са били отреждани гробове на самата земя. Богатите катакомби бяха красиво изрисувани.

Neapol_32 Neapol_33 Neapol_34 Neapol_37

Малко по нагоре по улица Fontanelle се намират катакомбите Fontanelle. Там има съхранени много черепи…изобщо беше много зловещо, не ги препоръчвам за посещение.

Не можахме да разгледаме подземията на Неапол, но ще оставим за следващия път. Турът започва от центъра на стария град Piazza San Gaetano , точно срещу нашия хотел, и разкрива историята му.

Археологически музей на Неапол/Museo Archeologico Nazionale di Napoli/

Археологическият музей се намира непосредствено до метростанция Cavour. Ние стигнахме пеша от катакомбите. Настанен в изключително красива няколкоетажна сграда, музеят привлича отдалеч окото на всеки турист. Тук входът също ни бе безплатен с арткартата, а цената на билета е 8 евро.

Всичките богатства от Помпей и Херкулан, застинали от лавата, са разположени именно тук, в един от най-важните музеи в световен мащаб за класическата археология. Тук разгледахме много от стенните фрески и украси на помпеанските къщи, много от обзавеждането, бижута, посуда, монети и какво ли още не.

Neapol_38 Neapol_39 Neapol_40 Neapol_41 Neapol_42 Neapol_43 Neapol_44 Neapol_45

Видяхме и оригиналната мозайка от Помпей на Александър Велики, възседнал своя кон, за съжаление, не цялата.

Neapol_46 Neapol_47

Днешното богатство на музея е разпределено в различни колекции, като колекциите от гръцки и римски антики се смятат за едни от най-важните и престижни в света. Има невероятни скулптури и мозайки, скъпоценности, монети, папируси…

А една от разглежданите с най-голям интерес сбирки в Неаполския археологически музей е много специфична и се съхранява в така наречената „Тайна стая“.

Състои се от внимателно събрани от затрупаните от Везувий градове Помпей и Ерколано еротични фрески, статуетки, гравюри и предмети.

Neapol_48 Neapol_49

На приземния етаж се разполага колекцията на фамилия Фарнезе, наскоро реорганизирана и отворена за широката публика. Нейното събиране датира от 16 век – от дарения, разкопки, присвояване.

Neapol_50 Neapol_51

За да разгледате всичко са ви необходими поне 2 часа. Бих казала минимум 2 часа. Относно музея – изключително ценни експонати, невероятно експонирани. Това е музеят, който непременно трябва да посетите.

От улица Толедо в посока пристанището са разположени забележителности, до които се докоснахме, без да влизаме вътре. Те са буквално скупчени на едно място, в нещо като неправилен трапец с периметър около 1,5 км.

Първо посетихме Галерия Умберто – това е търговски център със скъпи бутици, кафенета, ресторант и офиси. Много наподобява Галерия Виторио Емануеле в Милано, която също е много красива. Но за тази се смята, че е по-елегантна и по-естетична от миланската. Лично аз харесвам повече миланската.

Галерия Умберто е открита през 1890г. по време на управлението на крал Умберто I и е наречена на негово име. Много интересна архитектура, която впечатлява. Вход – свободен.

Neapol_52 Neapol_53 Neapol_54

Точно срещу галерията се намира Операта Св. Карло – отворена в далечната 1737 г., това е и най-старата работеща опера в света.

Neapol_55

Тръгваме наляво по улицата от операта и стигаме до Палацо Реале, т.е. Кралският дворец. Той е единият от четирите дворци на кралете Бурбони.

Срещу него е Замъкът Нуово – той е един от символите на Неапол и е типичен средновековен замък-крепост, пуснат в действие през 1279г. Днес в Кастел Нуово се помещава Общинския музей на Неапол.

Neapol_56

Пиаца Плебишито, т.е. Площадът на народа

Той е доста голям и, може да се каже, е официалният площад на Неапол. Датира от 19 век. Големите размери му придават величественост и красота. Край площада се белее Църквата Сан Франческо ди Паола, която се откроява с високия 52 метра купол. Вътре прилича на Пантеона в Рим.

Neapol_57

Кастел дел Ово – или както го наричат неаполитанците Замъкът на яйцето, се намира на самото пристанище. Това е масивна и внушителна средновековна крепост, издигаща се на брега на морето. В него може да посетите музей, галерия и тераса с незабравима гледка към Неапол.

Neapol_58

Изглед към Везувий

Изглед към Везувий

Не можахме да посетим и остров Капри, но времето ни беше ограничено и предпочетохме музеите в Неапол пред острова, а и чудесните гледки от Амалфийското крайбрежие донякъде компенсираха красотите на Капри.

В Неапол разходката ни се съпътстваше от провесено пране през прозорците, по стените, на самата улица. Тесни улички, зловещи заради високите сгради, почти допрели балкони от двете страни.

Neapol_60 Neapol_61

Град на противоречията… мръсен, но величествен със своята архитектура и забележителности. С удоволствие бих се върнала в Неапол, защото все още има какво да се види.

Neapol_62

За Ирина Иванова

Препоръчваме Ви