НАЙ-ХАРЕСВАНИТЕ ПЪТЕПИСИ ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВАТ ЗА ТЕЗИ НАГРАДИ

България

Моята Родопска приказка

От

на

Това лято имах огромното щастие и удоволствие да посетя Родопската област! Място, където можем да отворим всичките си сетива и да се почувстваме изцяло преродени и презаредени с нови сили за още нови преживявания. Споменът за тази мистична планина и за добросърдечните родопчани ще остане у мен завинаги. Ако имате намерение да посетите този район, си отделете поне няколко дни, защото определено има какво да се види. В тази статия искам да разкажа за един прекрасен излет до едни от най-красивите места в България, част от чудесния уикенд, който наскоро прекарахме в Родопите.

Дяволският мост

В момента, в който видяхме моста, онемяхме и се втурнахме към него. Докато прекарвахме времето си там, имах усещането, че се намирам много години назад във времето. Чувството е неописуемо… нещо като влюбването и “пърхането на пеперуди“ в корема, в съчетание с чувство на патриотизъм, носталгия и уважение към тези земи, като се има предвид българската история. Може да се дължи и на факта, че там е сниман филмът „Време разделно“, по романа на Антон Дончев, просто ме побиха тръпки от това място. Природата наоколо и като цяло е величествена, повече от грандиозна. Камъните, по които се разхождахме, ни доказваха, че Арда е била могъща река, както и четирите малки отвора между дъгите, които служат за отчитане нивото на водата. Мостът съвсем естествено се слива със скалните образувания. Камъните по течението на реката ми се сториха уникални, поне ние досега не бяхме виждали такива. Бяха бели на цвят, също като пясъка наоколо, но най-вече под моста. Предполагам, че пясъкът произлиза именно от тези странни бели скали и камъни, по които вървяхме. Реката беше пълна с риба, но интересното е, че не видяхме нито един рибар. Предполагам обаче, че по принцип се лови риба на това място, а също, че става и за къпане.

Това са снимки от посещението ни на “Дяволския мост“.

1234

123

Легендата разказва, че в един от камъните личи отпечатък от стъпката на Дявола, а самото място носи нещастие на всеки, който се доближи. Според други Сатаната спасил една българска мома от сигурна смърт, явявайки се на турските конници, които я преследвали, за да я вземат в плен. Девойката искала да сложи край на живота си, хвърляйки се от моста, но когато стигнала там, турците внезапно сменили посоката, вярвайки, че са видели глава с рога във водата. Още от далеч Дяволският мост изглежда някак антично и в средновековен стил. Наоколо забелязахме няколко безлюдни, полуразрушени къщи. Мостът наподобява дъговидна конструкция, спускаща се постепенно към двата бряга на реката. Оформени са три арки и четири по-малки отвора между тях, през които водата се оттича, когато нивото на реката е прекалено високо. Централният свод, където е и най-високата част на моста, е почти 12 м. Дължината е около 56 м. Има форма на калдъръмен път. Ниските  части от двете страни са запазени от стария римски мост.

Когато решихме да посетим тази местност, реших да проуча маршрутните варианти, които водят до Дяволския мост. От няколко разкази и съвети на мои приятели, които са били там, не се поколебах да избера най-живописния път, който минава покрай останките на стари къщи и разкрива на места неповторими родопски панорамни гледки към реката и планината.

Пътят минава през село Гълъбово, където оставихме колата. Попитахме първия местен жител за училището, от което да се спуснем към Еко пътеката “Баните-Вишнево-Гълъбово“. Извървяхме около 4 км пеш, подминавайки няколко беседки, изградени с цел отдих на туристите. Самите ние спряхме да починем в една от тях, само веднъж през целия път. Горещо препоръчвам този маршрут за хора, които обичат планината и нейните уникални гледки.

Каньонът на водопадите

Началото на Еко пътеката започва от пътя за Смолянски езера – с. Стойките, района на Крива река. В западната част на гр. Смолян, на изхода от кв. Средока, има малка табела, която сочи към резерват „Сосковчето”. От асфалтовия път завихме по пътя, който води навътре в планината покрай р. Еленска. Препоръчвам ви да не продължавате с колата, а да я оставите още в началото след табелата.

След около километър по неравния път от лявата страна над реката ще видите старинен римски мост, целия обрасъл с мъх и лишеи, но все още запазил мистичния си вид. Прави впечатление, че мостът е изграден изцяло от суха зидария, камъните са издялани и вклинени един в друг, тоест без абсолютно никаква спойка. Веднага след него се забелязва един изоставен рибарник. Точно след сградата на изоставения рибарник започва Еко пътека с жълта маркировка, която води до най-живописното и красиво множество от малки и средни водопади, преливащи един в друг.

Още в самото начало на Еко пътеката попаднахме на изумителни гледки сред прекрасната родопска природа. Пътеката се вие през гора, сред  живописните мостчета на Еленската река. Благодарение на Еко пътеката, която минава през резервата “Сосковчето”, видяхме природни феномени, много на брой красиви водопади и най-различни видове защитени растения. Първият голям водопад беше Ропката, после Казаните, Сърцето, Каскадите и т.н. … не можах да запомня всички :) Имахме достатъчно време да се полюбуваме на уникалните гледки. Времето минаваше неусетно и изведнъж осъзнахме, че е станало време за обяд. Спомням си, че изядох повече от обичайното за мен количество храна… навярно се дължеше на чистия въздух и изгорените калории в разходки и приятни емоции.

Около 13ч. продължихме разходката по Еко пътеката. Към края на множеството планински водопади и скали е най-големият водопад от Каньона – Орфей, с височина над 68 м, след който водата се разделя на няколко поточета, наподобяващи струните на арфата на Орфей.  Това е само частица от колекцията ни с пейзажи на това приказно място.

Връх Снежанка

Телевизионната кула е най-известният и лесно разпознаваем символ на курорт Пампорово и района. Тя е построена през 1978 година и е с височина 156 метра. Този обект също е един от 100-те национални туристически обекта и си заслужава да се види. Под нея се намира една от най-стръмните писти. Природата в района е запомнящо се красива, а гледките от Телевизионната кула са незабравими. Нашето посещение беше по средата на лятото и успяхме да се качим на лифта, както и да се насладим на великолепния пейзаж и необятна шир на планината от телевизионната кула, която се намира на самия връх. Малко над средата на кулата има панорамно кафе, в което се отбихме за заслужена почивка. Определено си струваше да опитаме неустоимите сладкиши, които заведението предлагаше. Пийнахме също прословутия мурсалски чай, който е известен с изключително полезното си действие и е  характерен само за района на Родопите. Тези кадри са именно от връх Снежанка и телевизионната кула.


До Снежанка може да се стигне за около час и половина пеш. Пътят до нея става за изкачване с кола, като се отбива от разклона по пътя за Смолян вдясно, другият вариант е с двата лифта – от Смолянски езера или Студенец. Когато ние ходихме до Снежанка, кулата беше отворена. Пуснаха ни да влезем срещу билет от 4 лева. В този район ви препоръчвам да се отиде до хотел Екстрийм и съответно до върха, най-високия в Родопите. С кола се стига лесно, пътят е много добър до хотела, както и до върха, всъщност се изкачва Малък Перелик, тъй като големият е военно поделение и няма как да се влезе там. Пътят не е труден, моят племенник миналата година беше на 4 години и се справи без проблем. Има много боровинки, много е красиво, който има време и желание, нека опита!

Пещера Ухловица

Пещера Ухловица се намира в крайграничната зона, на 3 км. североизточно от село Могилица, където се намират известните Агушеви конаци. Пътят до входа на пещерата е едно малко предизвикателство, което си струва да приемете, за да се докоснете до удивителната красота на пещерата. Пътят е обозначен с указателни табели, така че няма начин да се загубите или отклоните по погрешка.  Тя е една от най-красивите пещери в България и е една от най-старите пещери в региона с много красиви дендритни образувания. Близо до нея има асфалтов път, но от паркинга до пещерата се стига след 30-40-минутно изкачване. Екскурзоводката ни разказа, че дължината на пещерата е 460 метра, но само 330 метра от тях са благоустроени. През цялата година в пещерата температурата е постоянна – около 9 – 10 градуса. Пещерата има два етажа, свързани със стръмна метална стълба. На втория етаж на пещерата се намира Залата на пропастите – от това ниво четири пропасти се спускат към долното ниво. Тази галерия е най-красивата част от пещерата.

Там се възхитихме от невероятните образувания, които приличаха на морски корали, както и огромното разнообразие от всички видове водно-химични образувания.  В края на стълбите пещерата завършва със седем пещерни езера, които се пълнят напролет с вода, ставаща все по-малко поради засушаването на климата. Докато вървяхме из пещерата, екскурзоводката ни показа редица интересни фигури, дело на майката природа – стопанина и стопанката на пещерата, Баба Яга, влюбена двойка, майка и нейните деца… Въобще, вглеждайки се в сталактитите и сталактоните, човек с по-развинтено въображение може да види какво ли не. Тя ни демонстрира и звука на “драпериите” на пещерата – те не са кухи, а просто поради различната си форма и дебелина издават различен звук. Неусетно стигнахме до дъното на пещерата, където се намира кристалният водопад, и оттам се върнахме по обратния път нагоре до изхода. Разглеждането на пещерата ни отне около 40 минути. После ни чакаше обратният път, но надолу определено беше по-лесно. Тъй като посещението ни беше през лятото, имахме късмета да зърнем прилепи и техните убежища. На паркинга в подножието на възвишението под входа на Ухловица има заведение и беседки за почивка. Пещерата работи целогодишно, като през лятото е без почивен ден. Влиза се на всеки кръгъл час, като последното влизане е в 16 ч. Екскурзоводът ще ви разкаже повече за тази природна забележителност, като беседата му е включена в цената на билета. На снимките ясно се виждат тези произведения на природата.

Кърджалийските земни пирамиди

Те са разположени по доловете на източно родопските ридове Каяджик и Чуката – на изток и североизток от град Кърджали. Когато пристигнахме, ни смаяха с фантастичните си форми и очертания. Най-живописна е групата, известна като Вкаменената сватба, при село Зимзелен.

Съществуват много легенди, които се разказват за местността, общото между всички е, че са за нещастната любов на двама влюбени.

Според една, тук някога имало широка равнина. Двама влюбени от селото решили да се оженят там, но майката на булката не била съгласна със сватбата. Тя била толкова ядосана, че не я послушали, че проклела всички сватбари да се превърнат в камъни. В мига, в който младоженецът целунал булката, клетвата се сбъднала и цялата равнина се покрила с тези чудни скали.

Това рядко природно явление е резултат от вулкански туфи. Пирамидите са се образували преди 50 милиона години, но формите им непрестанно се променят заради ерозия и изветряване. Скалите от чисти туфи са меки и лесно се рушат, докато частите им с примеси от метални окиси са по-твърди и устойчиви. Точно те остават да стърчат като чудни скални скулптури след разрушаването и отнасянето на по-меките туфи. Различното им оцветяване се дължи на примесите от различни метални окиси. Гледката е неповторима и напомня за това, че човек е само малка частица от величествената природа.

Кърджалийските пирамиди са толкова характерен белег на тази местност, че посетителите на гр. Кърджали могат да ги забележат, независимо дали са предварително информирани за тях. Така се случи и при нас.  Забелязахме ги неочаквано североизточно от Кърджали, около селата Повет и Доброволец, но най-известните и впечатляващи са тези при с. Зимзелен. Зимзленските пирамиди са обявени за природна забележителност през 1974 г.

При село Бели пласт, по шосето Кърджали – Хасково, са разположени гигантските Каменни гъби.  За съжаление този изумителен природен дар рядко се посещава организирано от туристи, макар че е включен в маршрути из Родопите. Пирамидите са един истински шедьовър на този край с международно значение.

Тези снимки са част от моите спомени.

789

876

Красивата природна забележителност “Каменната сватба” се намира в ляво по пътя, след като се отмине отбивката за село Зимзелен. Не се влиза в селото, а се продължава по главния път. След кратко има кафява табелка, на която пише 0.35 км до Каменната сватба. Трябва да се спре точно до табелката. Няма паркинг, а просто свободна зона, приличаща на такъв. Виждаше се само една пътека, която беше посипана с бял  варовиков прах. Стръмна, но напълно достъпна в сухо време. Гледката е изключително красива. Разходката ни продължи около 30 минути, след което се отправихме към Скалните гъби.

Каменните гъби се намират източно от с. Бели пласт, при самия път, свързващ Кърджали с Хасково. Стигнахме до село Бели пласт, малко след селото видяхме и гъбите – от ляво на пътя. Спряхме на една отбивка на един завой край пътя. Гъбите са наистина край самия път, така че е съвсем подходящо и за малки деца. Защитената територия има площ от 3 хектара. Разходката около образуванията е около 20-30 минути. Гъбите са разположени близо една до друга, пак всичко е посипано с бял варовиков прах. Под някои от тях може да стои изправен 160 см човек. А снимките от мястото се получават много интересни. Наистина си струва да се види.

Като завършек, бих посъветвала хората, които се колебаят кое място да посетят: горещо ви препоръчвам да намерите начин и отидете точно в този район! Определено, освен на красиви гледки и великолепна необятна природа, ще се насладите и на уникални, запомнящи се емоции, идващи от античността, митичността и историята на тази планина. Усилията ви ще бъдат щедро възнаградени, а жаждата ви за нови преживявания — богато задоволена!