Мексико

Мексико – музеи, пирамиди, плажове и традиции или как една българка се чувстваше у дома си, пътувайки сама цял месец там

От

на

Разказва Кристи Мартинова – пътешественик по душа и PR на музикални звезди и хитови заведения по професия

Кристи Мартинова е PR на музикални звезди и хитови заведения през последните 17 години. Ако „пътешественик“ е титла, можем да й я присъдим без колебание. Посетила е 5 от 7-те континента и всевъзможни далечни екзотични дестинации, сред които Индокитай, Тайланд, Камбоджа, Малайзия, Хонконг, Япония, САЩ, Мароко, Египет, Бразилия, Аржентина… и през 2015 г. – Мексико и Перу.
И ако си кажете „какво пък толкова, виждали сме оферти за стотици подобни организирани екскурзии“, то тук трябва да уточним, че Кристи пътува сама – и сама организира от А до Я всеки свой дълъг трип.
За 7 години мечтано, 5 месеца подготвяно и продължило 2 месеца пътешествие в Мексико и Перу ни разказа Кристи Мартинова.

Съветите й как да се подготвите за подобен трип четете ТУК

В Мексико Сити никога не вдигайте ръка и не се качвайте в такси на стоянка

Бях си подготвила частен трансфер – още при кацането ми в Мексико Сити ме чакаше кола, която да ме вземе от летището до хотела. Така направих и на връщане, защото навсякъде, по всички световни сайтове, препоръчват в Мексико Сити туристите никога да не вдигат ръка и да не се качват на такситата на стоянката, защото са много опасни. Две трети от шофьорите в такситата обират туристите или играят на хайки и на групички, които на някой светофар влизат през задната врата от други коли или застават отляво и отдясно на таксито и взимат чанти, обират всичко. Затова в Мексико Сити не взех и такси от улицата, залагах на метро, все пак е публичен транспорт и съм постоянно сред хора, усещах го по-сигурно. Никога не пестя за сигурността си. Ако ще си подсигуря спокойствие – плащам. Има, разбира се, и по-евтини решения, но не рискувам.

Първият ден не беше лесен

Пристигнах късно вечерта, след 14-часов полет от Европа, и още в колата си казах: “Е тук ще бъде чудо и приказ!“ 26-милионен град, в който всички хора са на улицата, постлали са на всеки 3 метра чаршаф, върху който се продава някакво безумие. От дъвки, през химикалки, презервативи, книжки, до книжките – рокли и до роклите – плодове и зеленчуци, и всеки надвиква другия и иска да те придърпа да пазаруваш от него. Какофония от звукове – надвиквания, клаксони… втрещих се, за първите 15 минути. Даже почувствах лек дискомфорт. Абсолютно непознато място, за което всички са те предупредили да внимаваш… и трябва да се съобразиш, да свикнеш. Свикнах на втория ден. Първият ден не беше лесен, оглеждах се на 100 посоки, което никога не съм правила. Преценявах хората – те сега гледат ли ме, мислят ли ми нещо… Впоследствие разбрах, че ме гледат, защото съм бял турист и съм сама, момиче, и съм им интересна, но не с лошо.

Цивилизацията на ацтеките

Исках веднага да посетя най-големите забележителности, с които Мексико е изключително гордо, и те, за добро или зло, са съсредоточени в Мексико Сити, града, който туристите съзнателно прескачат и затова малко хора посещават тези музеи.

IMG_2404

 

В тези два музея са съхранени най-големите артефакти от цивилизацията на ацтеките. Не на маите, подчертавам, те са населявали Юкатан и Гватемала, долу на юг. Това е една съществена грешка – така нареченият Календар на маите, The stone of the sun, всъщност е календарът на ацтеките, който е открит под площада Зокало в Мексико Сити. Това е най-големият площад в света, събират се 100 000 души на големи празници или при полагане на клетвата от президента, например. Под площада са руините на империята на ацтеките Теотиуакан. Там са били храмовете и езерото, върху което е построен градът-държава. Той стои до ден-днешен под площада и само малка част встрани от него е разкопана и отворена като туристическа забележителност, именно Темпо Майор, главният храм, който е бил в средата на езерото на ацтекската империя.

Това е много красиво място, встрани от него има и музей, в който са съхранени всички големи артефакти на ацтеките. Уникални фигури! Само като се замислиш преди колко века са живели тези индиански племена, които не са познавали Големия свят, колко са били напреднали в изкуството на рисуването, на изографисването… уникално е. И най-голямата изненада за мен е, че всички смятат, че това е календарът на маите, а той е на ацтеките.

IMG_2275

Стената на черепитe на Темпло Майор

Само част от нея е положена в музея, иначе тя е била отвън. Това е бил техният олтар, ацтеките са били кръвожадно племе, доста церемониални в ритуалите си с жертвоприношения, в името на различни богове – на плодородието, на вятъра, на дъжда, те са вярвали, че колкото повече човешка кръв проливат в името на тези богове, толкова повече благополучие ще имат. Затова по стълбите на тези храмове са се търкаляли хиляди човешки тела. Стената с черепите е била олтарът, на който са забучвали на кол отсечените глави на техните врагове. За назидание – всички да видят върховната власт колко е силна и никой да не скача срещу нея.


До снимките на черепите е макетът на Темпло Майор, нататък са фигурите, които са били изкопани, от снимката с водопада зад гърба ми влизаме в Антропологическия музей и на снимка 22 97 е макетът на Теновтитуан – как е изглеждал централният пирамидален храмов комплекс, а отзад, снимката на гърба, е езерото с острова в средата и на него този бял храмов комплекс. Тук са били жреците, тук е бил Монтесума – кралят на ацтеките. Те са живели в центъра на острова на този храмов комплекс. Много богати музеи, добре организирани, с американски дух.

Домът на Фрида Кало

И така първия ден посветих на разглеждане на артефактите от империята на ацтеките. Вторият ден беше за дома на Фрида Кало, превърнат в музей. Там тя е живяла дълги години с Диего Ривера. Обходих двора, кухнята, спалните им, ателието на Фрида. Много красиво, с колоритни цветове. Цяло Мексико е характерно с тези наситени цветове, част от тяхната култура са. Чувстваш се като в приказка през цялото време.

С трахинера по каналите Соше Милко

След това, с една малка група от 4 момичета и частен гид, с мини бусче отидохме до известните канали Соше Милко. Те са останали от времето на ацтеките, създавани са с цел напояване на култури и са като една огромна паяжина, която се разпростира на 10-15 км. извън града и са превърнати в парк, където мексиканци, цели семейства, отиват на пикник. Можеш да си наемеш лодка, с която да се разходиш из канала, тя е с маса в средата, до нея идват лодки, в които се готви на живо, поръчваш си, плащаш и отминават. След малко пък идва друга лодка, с мариачи, които пък ти предлагат музика на живо, застават до тебе, пеят. Тези лодки се наричат трахинера и са много специфични – както гондолите във Венеция са неповторими, така и тук трахинера са цветни, уникално украсени с рисунки и всяка има различно име – Принцеса, Бонита, Маргарита, Мария, Кристина… Аз случих на Лолита. Изключително спокойно място е този парк, със сергийки и ресторантчета за туристите. Сервираха ни местна храна, която беше включена в тура, и заедно с тези момичета, които бяха от Бразилия, обиколихме навсякъде. Имах чудесен втори ден.

Теотиуакан – моята най-любима пирамида в света

На третия ден посетих Теотиуакан – моята най-любима пирамида в света. Не знам защо толкова ми приличаше на Ангкор Ват в Камбоджа, просто носи нейния дух. Ацтеките са ми най-любимата цивилизация от Южна Америка, винаги съм се прехласвала по ацтеките, те са най-великата цивилизация, оставила след себе си страшно много, маите са повлияни от тях, взаимстват много от тях, и не мога да си обясня защо на маите се обръща повече внимание.

Теотиуакан е огромен комплекс, до него се стига с автобус от централната автогара, час и половина е пътят. Затваря в 5 след обяд, вече е тъмно в Южното полукълбо, там е зима по това време. Прибираш се по тъмно с раздрънкания автобус с мексиканци около себе си – и в това имаше много колорит. Тук успях за пореден път да направя „шоу“, нека да го наречем така – от България си бях подготвила диадема с ацтекски пера, дрехата, с която ме виждате на снимката, също е от България. И много добре бях направила, защото там нямаха такива. Специално за мен ги направи Невена Воденичарска от Сикрет Гардън Шоу. Сложих си пончото и диадемата на влизане в комплекса и така се разхождах там.

IMG_2627
Десетки туристи ме спираха да питат откъде съм ги взела, за да си купят и те, или за да се снимат с мен. Чувствах се много приятно. Това е място с много специална енергия. Там са Пирамидата на Слънцето, Пирамидата на Луната, булевардът, който ги свързва, е дълъг 5 километра и продължава още надолу като основна алея. Това не е жилищен комплекс, тук не са живели хора, това е церемониален комплекс. Тук са се извършвали само и единствено обреди, жреците са имали свои храмове – виждат се отляво и отдясно на булеварда. Всеки храм е бил посветен на отделно божество, свързвано със стихиите вода, въздух и т.н.

IMG_2639
А пирамидата на Слънцето е най-висока, най-близко до боговете. Огромни са мащабите. И е много запазено всичко. А са строени през V век преди Христа! Носят духа на цивилизацията. Изкачих се най-горе, разбира се, много са стръмни стълбите, има само едно метално въже по средата, за което можеш да се хванеш и да се теглиш нагоре, лази се на 4 крака, буквално. Слизането на мен ми е лесно, защото спазвам правилото никога да не съм с лице напред. Слизам странично, стъпало по стъпало.
Нямаше много хора горе, комплексът е толкова огромен, че те са се пръснали и няма тълпене. Усетих си емоциите, спокойно беше около мен.


Заоблачи се и едни бури се завихриха в далечината. Стоях до последно горе, до затварянето на комплекса, нищо не можа да ме откъсне, това беше моят миг, моето удоволствие! И си казвах: „Ти разбираш ли, Кристи, КЪДЕ си в момента?!? А там, някъде в София, тече ежедневният живот…“ Чувствах се точно прашинката във Вселената. Туптят едни мънички сърчица в нас, преживяваме разни неща, но сме едно нищо в огромния Космос.

Съдя дали дадено място ми е докоснало душата по това дали ще се разплача – от само себе си. До момента на 4 места ми се е случвало истински да се разплача от щастие, и това е едно от тях. Затова, ето, ще дам още един съвет: не ходете в Чицен Ица, отидете в Теотиуакан, ако искате да усетите духа на тази древна цивилизация!

Чичен Ица е прекалено комерсиализирана

Чицен Ица е толкова комерсиализирана, толкова много хора щъкат и крещят там, бутат се, пререждат се, беше кошмарно за мен там.

Посетих я в първия ден на пребиваването ми в района Юкатан, където климатът е тропически, температурите през деня достигаха 42 градуса. Това беше единствената ми групова екскурзия, не е най-удачното решение. Защото всяка група има само 2 часа и половина. В адската жега трябва да вземеш всичко на спринт и усещането е ужасно. Даже получих топлинен удар от тичане, снимка тук, снимка там, ама кого да помоля да ме снима, ама аз не мога да се бавя тук… кошмар! Само в последните 20 минути се почувствах добре, защото вече затваряха там и хората вече си бяха заминали. Чицен Ица не е мястото, на което може да се усети духът на маите – защото тук вече е тяхната цивилизация. В програмата беше включено и посещение на сенотето (свещена пещера с изворна питейна вода) Ик Чио. Много е красиво! Огромни лиани се спускат отгоре и там може да се плува.

На тази жега беше истински подарък да се топнеш в прохладната вода. Около теб плуват едни особени сомови риби, черни на цвят, в някои от тези сенотета, които са стотици, позволяват и дайвинг. Можеш да се гмурнеш с акваланг и да разглеждаш пещерните формации.

На Коба, преди да забранят изкачването

DSC_1422
Оттам обходих всички известни руини, останали от времето на маите, като Тулум и Коба – най-голямата пирамида, на която все още позволяват да се изкачиш. На Ку Клу Клан изкачването беше забранено през 2006 година, защото е имало инцидент с възрастна туристка от Европа – паднала по стълбите надолу. От гидове разбрах, че властите замислят да забранят и изкачването на Коба, така че имах късмет да го направя. От върха й се вижда само едно: джунглата на маите. Преживях си изкачването, както си искам аз: останах насаме със себе си, мислейки си за живота, за това, което е било и колко сме разрушителни днес…

Може и по-стръмни да са стълбите от Теотикан, или поне така ги усетих – почти 80 градуса е наклонът.


И понеже няма никакви сгради пред теб, които да ти балансират периферното зрение, само гладкото поле на джунглата е там, това още повече дисбалансира вестибуларния ти апарат. С чувство за хумор можем да наречем геройство покоряването и още повече слизането на четири крака от този връх, така си е :)

На Тулум се чувстваш много по-свежо

IMG_3842

Тулум е единственият храмов комплекс на маите, построен на крайбрежието на Карибско море. Тук просторът, прохладата и морският бриз те карат да се чувстваш много по-свежо. Основните му жители са игуаните. Държат се като домашни любимци, идват до теб, за да ги пипаш и храниш. С игуаната, с която съм се снимала, се срещнах още преди да вляза в комплекса, за някакви жълти стотинки позира с мен. Нещо огромно беше, 15 килограма.

IMG_3694
Тулум също ми хареса, почувствах го. Има малко плажче, където човек може да слезе, да се гмурне в морето, да се освежи. Много е красив, прецизно подреден, този парк, и автентичен, с девствено крайбрежие, пясъкът е ситен и мек като брашно. Впечатлена съм колко удобно за туриста са организирани нещата в Мексико.

Плая дел Кармен и арката, посветена на началото на Новата ера

Плая дел Кармен – това е арката, издигната през 2012 година, посветена на края на календара и началото на Новата ера. От едната страна въздухът спираловидно издига фигура на жената, от другата страна водата спираловидно издига фигура на мъжа. Там почти всяка вечер има представление. Улични артисти пресъздават танци и ритуали на маите.

След обяд пък гледах полета на Папалас Флаерс – на един син пилон, 40 метра висок, се въртят четирима мъже. Това е церемония още от времето на Мезо Америка, тя е молитва за плодородие и добър живот към Бога на дъжда.


По пилона се качват петима акробати, четирима са завързани с въжета за краката, а петият стои в центъра и свири 3 мелодии, всяка с поглед на изток, запад и север. След като свършат мелодиите, четиримата се отвързват и се завъртат в пълни 13 кръга и така стигат до земята. Снимах се с един от тях, той си свали пънкарската шапка и ми я сложи на главата :)

Костюмът му е напълно автентичен, както и церемониалният акт, който днес е туристическа атракция, но произлиза от Вера Круз, а днес може да се види по цялото крайбрежие.

На другите ми снимки се виждат разнообразните атракции, които също гледах, разходките ми по алеите – те са в доста американски стил, има молове дори. Спокойно и сигурно се чувствах.

Тук преживях поредната си мечта – да плувам с делфин, беше голяма емоция.

Костенурките на Акумал бийч

DSC_0980
Акумал бийч е известен с огромните си костенурки. Слагаш шнорхел и плавници и само на 10 метра навътре в морето може вече да видиш костенурка. Миролюбиви са и туристите доста спекулират с това, даже има специална охрана, която следи някой да не прекали в общуването си тях.


Не бива само заради едната снимка тези диви животни да бъдат дърпани, вдигани и т.н. Навсякъде има огромни табели с призиви за опазване на дивия свят.
DSC_1213

Костенурките са на плиткото, по-навътре са коралите. Някои от тях са буквално на повърхността на водата, осветени от слънцето, и са лесни за заснемане. Бях си донесла 2 подводни апарата, предвидливо от България. И там може да си ги купиш, само че на тройна цена :)

 

В лагуната Иапул

Виждате и лагуната Иапул, само на 15 минути е от Акумал – микс от прясна и морска вода е и затова е населена от по-различни видове риби, нехарактерни за самото море. Също е превърната в парк, можеш да я посетиш с входна такса и също може да се гмурнеш. Това ми беше единственият ден по бански :)

DSC_1225

Сезонът е доста горещ по това време, около 40 градуса, с много висока влажност, морето беше около 29 градуса. Излизаш и на петата минута си мокър от пот, стичаш се просто.

IMG_20150710_190959

 

За пътешествието в Перу – от Лима до Мачу Пикчу четете ТУК

Снимки КРИСТИ МАРТИНОВА

 

За Пътешественик.com

В уебсайта www.пътешественик.com можете да намерите интересни статии, галерии и видеа за най-вълшебните кътчета от нашата планета. Публикуваме вашите истории, любими кадри и пътеписи, като за най-запалените пътешественици ще имаме специални изненади. И нека пътуването започне!

Препоръчваме Ви