България

На Великден посетете някой манастир – ще се почувствате пречистени

От

на

Великден – празникът на Възкресението и надеждата, ще бъде по-наситен с емоции, ако намерите начин да попътувате. Защо не тръгнете към някой манастир? Сега е времето да отдадем почит пред саможертвата на Иисус Христос, който бе разпнат, но спаси човечеството.

Представяме ви няколко предложения за посещение на свети места, където можете да се помолите, да запалите свещ и да се почувствате пречистени:

Троянски манастир „Успение Богородично“

Троянският манастир „Успение Богородично“ се намира до село Орешак, на 10 км от град Троян. Той е разположен живописно на брега на река Черни Осъм и е трети по големина в България.
Смята се, че е основан около 1600 г. от игумен Калистрат. Легендата разказва за двама монаси от Атон и трети монах от Света Гора, който донася светинята на манастира, чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на стара чудотворна икона от Хилендарския манастир от 14-ти век.
Църквата е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от Пещера. В средата на 19-ти век е изрисувана със стенописи от възрожденския майстор Захарий Зограф от Самоков.
Смята се, че неповторимата атмосфера на Троянския манастир идва от чудотворната икона на Света Богородица Троеручица. Много хора търсят решение на своите проблеми чрез нея, а стотици вярващи на ден минават през манастира, за да й се поклонят.

Гигинският манастир „Св. Св. Козма и Дамян“

В околностите на Перник, само на 50-тина километра от София, се намира село Гигинци, което е „приютило“ манастира „Св. Св. Козма и Дамян“. Манастирът е наскоро реставриран, а пътят до него е обновен.

От пътя се открива красива панорамна гледка на Черна гора и подножието на планината с няколко малки селца, разположени край главния път. Гигинският манастир е наричан още и Църногорски, именно заради близката планина.
Манастирът датира още от 11-12 век, когато се е намирал в подножието на връх Тумба, в местността Китка.
Според археологически разкопки и справки на първоначалното му местонахождение и на сегашното са открити запазени основи на монашеско крило и защитна кула. Както всички манастири из нашата България, така и този в даден момент от историята си служи за убежище на борци за свободата ни.
Гигинският манастир е едно от малкото светилища, които оцеляват през годините на Османско владичество и остават като духовно и просветно място за населението в района.

Лековитата вода на Аязмото помага при очни болести, при поражения на нервната система и при безплодие.

Земенският манастир “Свети Йоан Богослов”

Сгушен в полите на Конявската планина, между София и Кюстендил, Земенският манастир “Свети Йоан Богослов” ще ви изненада със своето спокойствие. Намира се над Земен – един от най-малките градове в България. Манастирът е разположен на североизток, съвсем в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма.

Комплексът е основан през 11-ти век, тогава е издигната и една от най-забележителните постройки на Балканите – кръстокуполната църква „Свети Йоан Богослов“. Тя е разположена в двора на манастира, реставрирана е през 70-те години на миналия век и днес е отворена за посетители.

Земенският манастир е обявен за национален музей и през 2004 година става филиал на Националния исторически музей.

Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“

Роженският манастир е сгушен между планината Славянка, по чийто хребет днес минава границата ни с Гърция, Мелнишките пясъчни скали и Пирин планина. Намира се на 6 километра от най-малкия град в България – Мелник, до едноименното селце Рожен.

Роженският манастир е уютен и красив. Той е най-голямото религиозно средище на Югозападна България.

Заради кръстопътното си местонахождение през годините играе ролята на посредник в многовековните културни традиции и общи обичаи, вярвания, празници на балканските народи.

Никой не може да каже кой и кога е създал манастира, но се твърди, че Свети Иван Рилски е живял в него, преди да се премести в Рилската пустиня. Най-старите предмети, намерени в обителта, са от 13 век. Днес в манастира се намира чудотворната икона на Света Богородица Портаитиса.

Патриаршеският манастир „Света Троица“

В красива местност в живописния пролом на река Янтра, само на няколко километра северно от старата българска столица Велико Търново, се намира Патриаршеският манастир „Света Троица“. Непристъпни скали се извисяват над обителта, основана преди векове. Според някои теории това се е случило още през 1070 г., но по-вероятно е манастирът да е бил създаден от Патриарх Евтимий към края на XIV век, когато е управлявал цар Иван Шишман. Владетелят оказва съдействие за изграждането му и продължава да го подпомага след това. Така, освен с името си, манастирът става популярен и като „Евтимиев“, „Патриаршески“ и „Шишманов“.

Зад стените на святото място, чийто игумен е бил самият Св. Евтимий, преди да стане патриарх, творели писателите от основаната от него Търновска книжовна школа. Малко по-късно, след османското нашествие, манастирът е опожарен и разграбен, но продължава да бъде обитаван и духовно средище в следващите столетия. През 1846 г. прочутият възрожденски майстор Кольо Фичето изгражда църквата на манастира, а изографисването й е дело на не по-малко прочутия художник и иконописец Захари Зограф.

Клисурският манастир „Света Петка“

Манастирът „Света Петка Параскева“ е известен и като Клисурски – защото се намира до банкянското село Клисура.
Пред манастира има огромна поляна. Насладете се на почти 360-градусовата гледка – манастирът е построен на връх, от който се виждат Витоша, част от Софийското поле и планините около него.

Легендите разказват, че през 1238 година цар Иван Асен II пожелал мощите на Света Петка Българска да бъдат пренесени в тогавашната столица Велико Търново. Литийното шествие пренощувало на това място и така то било осветено от нетленното тяло на светицата. Това накарало местните хора да построят църква. По-късно около нея се разраснал манастир. За жалост пожар унищожил архива му и така историческите сведения били загубени. В началото на миналия век се срутила и църквата. И така градежът започнал отново. Най-силно се разраснал манастирът през 50-те години на миналия век, когато в него пристигнала руската монахиня Мария Магдалена, заедно с група сподвижници. Тя останала тук до края на земния си път – починала през 1978 година.

Манастирът е действащ, женски.

Манастирът „Свети Мина“

Пътят до манастира минава през софийския квартал „Бенковски“ в посока Световрачене. Само 2 километра след това ще се озовете сякаш в друг свят.

Манастирът е известен още като Обрадовски – на името на някогашното село Обрадовци, край което е бил построен. В стари времена е бил част от Софийската Мала Света гора – пояс от църкви и манастири, които ограждали сегашната ни столица. Предания разказват за 40 параклиса и църква, които са били разрушени от турците. Селяни откриват останките през 1927 година – при прокопаването на канала на Владайска река, тя започва да носи тухли и керемиди. От 1942 започва възстановяването на манастира, което трае до 1945 година. Тогава са издигнати църквата, жилищна сграда и няколко параклиса. Иконите в църковния олтар са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от софийските майстори Мирчо Радулов и Коста Диноев. Всички предмети от интериора на храма – съдове, полилеи, икони, килими и др., са дарени от богомолци. През 1957 г. е построен параклисът ”Св. Св. Козма и Дамян” и в олтара му е вградено аязмо. В момента параклисът се ползва като зимна черква.

В предверието на църквата е прочутата икона на Св. Мина, която прави чудеса за хората с искрена вяра.

Гложенският манастир „Свети Георги Победоносец“

За българските манастири, оцелели по времето на турското робство, знаем, че са строени далеч от населени места, прикътани в котловини, сякаш скрити от човешко око. Гложенският е различен – кацнал навръх скалата, той прилича на средновековен замък.

Манастирът си има скъпоценност – чудотворна икона на Свети Георги Победоносец
Заради нея е построен там, на високото, и тя го е пазела през вековете. Легендата разказва, че през 12-ти век, с разрешението на цар Иван Асен II, по тези места се заселил киевският княз Георгий Глож. Той основал селата Гложене и Извор. Князът носел от Русия иконата на Свети Георги Победоносец и решил да построи за нея манастир в село Гложене. Като го изградили и осветили, поставили и иконата. Но на сутринта я нямало! Овчарче я намерило случайно на върха, в клоните на едно дърво. Върнали иконата в манастира, но на следващата сутрин отново я нямало. Вече знаели къде да я търсят. И така – три пъти. Тогава князът се досетил, че иконата показва къде трябва да бъде пострен манастирът и веднага започнал да го изгражда. За известно време работели и двата манастира, а подземният тунел, наречен Просечник, ги свързвал. Само през него можело да се стигне до площадката на новия дом на Чудотворната икона.
Запазена и до днес, иконата е в сребърен обков, в черквата на „Св. Георги Победоносец“.

В манастира най-оживено е на 6 май, когато е храмовият празник. Той е действащ, мъжки.

Кръстова гора

Кръстова гора е митично място. Легендите разказват, че там е заровена част от Кръста Господен. Езотерици твърдят, че връх Кръстов е един от 7-те енергийни центрове на планетата. В миналото е имало манастир, който е бил опожарен от турците. Но монасите успели да скрият реликвата си – частицата от Светия кръст. И тя още е там!

През вековете, макар че там не е имало религиозен храм, а върхът бил в турски владения, мястото било средище на поклонници и често ставали чудодейни изцеления. Твърди се, че в нощта срещу Кръстовден небето се разтваря и Божията милост се излива върху богомолците, които са отишли там с искрена вяра. Изцеленията ставали в съня, затова стотици прекарват цялата нощ около върха.

В наши дни Кръстова гора е в истинския смисъл комплекс, религиозен и туристически. Състои се от новопостроени храм и 12 параклиса, които водят към върха. А на върха е Кръстът, под който стават чудесата.

Има и лековито аязмо и още един, метален кръст. Много посетители със стъпването си на Кръстова гора проверяват поверието, че всяко камъче е с кръст на него и си взимат за спомен.

БАЧКОВСКИЯТ МАНАСТИР

Намира се в близост до Пловдив и е известен с чудотворната икона на Света Богородица. Всяка година на втория ден на Великден иконата се изнася от манастира и с литийно шествие се отнася до параклиса с лековитото аязмо. Хиляди богомолци участват в  шествието, а най-големите късметлии успяват да поносят иконата и така да й се поклонят. Преданията гласят, че вероятно Свети Лука е изографисал иконата, гледайки самата Божия майка. Подарена е на манастира през 14-ти век, а през 19-ти е обкована в сребърна ризница.

Пожелаваме ви светлина и вяра, радост и мир!

За Пътешественик.com

В уебсайта www.пътешественик.com можете да намерите интересни статии, галерии и видеа за най-вълшебните кътчета от нашата планета. Публикуваме вашите истории, любими кадри и пътеписи, като за най-запалените пътешественици ще имаме специални изненади. И нека пътуването започне!

Препоръчваме Ви