Дания

Копенхаген: може ли спокойният живот да ти дойде в повече

От

на

Неслучайно Копенхаген е едно от най-добрите места за живеене в света. Славата му като добре устроен град и идеалното място за създаване на семейство се оправдава изцяло. Още със слизането от самолета ме лъхна истински чист въздух. Цялото прекосяване на огромното летище ме сгря доста, което беше прекрасно начало, след като се наложи да изляза и да усетя „лекия полъх“ на вятъра. Духаше от толкова различни места, че се получаваше един кръговрат и връзването на косата беше от първостепенно значение, за да виждам къде ходя.

Стигането до хотела беше много лесно, защото просто имаше много удобен транспорт до там. След като се настаних, веднага излязох да си търся нещо за хапване, защото бях меко казано гладна. Традиционната храна там е много интересна, наистина идея си нямах какво има на самите хлебчета, избирах си изцяло по външен вид и честно да си призная, комбинацията между съставките беше много нестандартна, но все пак ми допадна. Тъй като вече се стъмваше, реших, че малка разходка до морето ще е идеалният завършек на вечерта.

copenhagen-(7) copenhagen-(8) copenhagen (9)

На следващата сутрин се събудих рано и прекарах няколко часа, наслаждавайки се на гледката от терасата ми. Бях на отдалечено място от центъра, но разполагах с бърз транспорт до него. Метрото  беше денoнощно, което в началото ми се стори прекрасно. След като започнаха да се показват бегли слънчеви лъчи, реших да започна с опознаването на мястото. Всеки знае, че в Скандинавските страни слънцето обикновено е рядкост. Е, аз уцелих може би най- невероятното време там: през целия ми престой (цели 7 дена) беше слънчево.

copenhagen-(5)

Тишината и спокойствието царуват в Копенхаген. Навсякъде, където се завъртиш, виждаш наистина какво означава чист и просторен град. Колелата са повече от колите, а хората – повече от сградите. Семплият външен вид на града те кара да се рееш по улиците с часове и просто да се наслаждаваш на разходката. Няма шум, няма задръствания, няма строежи навсякъде.

copenhagen (10) copenhagen-(6)

Прекарах ужасно много време в парковете и дворците, просто ми харесваше да наслаждавам и да гледам хората как се забавляват. Навсякъде хората водеха активен начин на живот, хранеха се здравословно и не защото спазваха някакъв режим или диета, а просто се грижат за здравето си.


Гражданите са винаги усмихнати и услужливи. Няколко пъти ми се случи да се позагубя малко и винаги се намираше човек, който да ме упъти. Дори едно малко момченце на около 5 години спокойно ми обясни на английски език как да стигна от точка А до точка Б.

Вечерите прекарвах в различни барове, където коктейлите са просто изкуство. Сядах на бара и си говорих с часове с най-различни местни хора, и добивах представа що за място е това от гледна точка на гражданите. Винаги има разлика как гледаш на едно място – като турист или като местен. Аз исках да разбера тяхната гледна точка. Ако трябва да съм честна, като турист посещението на подобни места ти излиза прекалено скъпо, но за техния стандарт и начин на живот всички цени са доста оправдани.

copenhagen (13)

След няколко дена обаче, когато си на 20 години и идваш от град като София, спокойният живот ти идва в повече. Колкото и да се възхищавах на хората там, които просто си обожаваха професиите и живота, започваше да ми става скучно. Всичко затваряше в 22:30 часа и само уикендите някои барове работеха до по-късно. (В този момент малко се усъмних за какво им е тогава денонощният транспорт ). Направи ми впечатление, че дори месните хора се дразнят на това. Доста от хората, с които се запознах, ми разказваха как, след като им стане скучно от монотонното и спокойно ежедневие, отиват за няколко години на места като САЩ, Дубай, Ибиса и пр., изживяват си купонджийските години и след това се връщат в Дания, и си създават семейство. След това вече следват семейни почивки на места като Индонезия и Австралия през ваканциите. Там просто държавата се грижи за всеки един отделен човек. Колкото повече слушах за техните традиции, толкова повече се обаждаше носталгията по моята родина и нетърпението да прибера вкъщи. В такива моменти изпитвам истинска благодарност, че съм българка с възможност от време на време да опознае и друга култура, която е толкова богата и отворена съм обществата. Беше ми приятно няколко дена да усетя атмосферата, но някак си не бих се преместила да живея там.

За Симона Денкова

Препоръчваме Ви