НАЙ-ХАРЕСВАНИТЕ ПЪТЕПИСИ ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВАТ ЗА ТЕЗИ НАГРАДИ

България

За магията на едно специално място

От

на

Покрай едно прекрасно събитие в живота на мои приятели, посетихме едно за мен незнайно село – Златолист. Ще спестя повода за посещението на точно това село, но основната цел беше мястото, където е живяла и е била погребана преподобна Стойна. И така, пристигайки в селото се оказа, че манастирът е затворен и трябва да открием човека, който има ключ, за да ни отвори. „Намирането“ се оказа по-лесно, отколкото очаквахме. Селото беше потънало в тишина. Имаше 2-3 къщи и няколко други остатъци от такива, които помнеха историята на селото и неговите обитатели, но вече не можеха да разкажат нито една история за тях.

И така, търсейки човека, който да отвори, попаднахме на един дядо, а той ни посрещна, все едно е чакал точно нас. Нас, непознатите, той посрещна като скъпи, чакани гости, на които да разкаже как живее. Разказа ни, че преди много години е бил даскал в Мелник. Всеки ден минавал 7 км през планината, за да стигне до училището и после още толкова, за да се върне у дома. Много неща разказа този дядо, а на човек му се ще да не спира. Много истории се пазеха във всяка една бръчка, изсечена по лицето му. Не знам дали този човек беше самотен или и малкото, което имаше, го правеше щастлив – едно магаре, една къща и малка градина около нея.

Много истории има за чудесата, извършени от преподобна Стойна на това място. Не знам дали всичките са истина, но ми се ще да вярвам, че чудесата съществуват и наистина са се случвали и продължават да се случват. Много хора посещават това място като спирка на надеждата, че и на тях ще им се случи чудо. В този ден нямаше други хора освен нас, но имаше някаква магия. Човекът с ключа дойде и ни разказваше историята на преподобна Стойна с думите на диалекта от това място. И къде разбрал, къде не, все едно слушаш приказка.

Има много ритуали на това място, като например това, че трябваше сама да отключа вратата на църквата, което така и не разбрах защо беше. За да влезеш в тази църква трябва да се поклониш, буквално. Вратата е толкова ниска, че за да влезеш, трябва да направиш поклон. Моето влизане в църквата, след като си отключих с ключа, който все едно също беше излязъл от приказка, беше уникално преживяване. Все едно през тялото ми мина ток. И после влизаш, и можеш да забравиш за всичко, което е било. Лица на свети хора гледат от стените, а дъските по пода и стълбите са толкова стари, че всяка крачка ги кара да стенат. Там е и ликът на преподобна Стойна. И тя все едно гледа в душата ти, макар да е била сляпа. Имаше още няколко ритуала вътре и вън в двора, за които ни разказа човекът и които ние изпълнихме. Човек затаява дъх, когато види огромното дърво на хиляди години в двора, на което са закачени люлки, на които трябва да се залюлееш. Не мисля, че мога да опиша всичко, което човек вижда и изпитва на това място, или поне аз видях и изпитах. Уникално красив двор, бунар, гробът на преподобна Стойна, голямото дърво с люлките…

229719_594311497255084_1872232132_n

197670_594311727255061_786975039_n