София

Едно градско момиче на Черни връх

От

на

„Градско момиче” – всяко момиче, което разбира разходката до Черни връх като разходка до Paradise Mall 🙂

В последните 2 години имах възможността да се кача на Черни връх цели 3 пъти по различни маршрути. Първия път беше истинско ПЪТЕШЕСТВИЕ. Приятелят ми добре знаеше предпочитанията ми за прекарване на свободното време и че не съм никаква планинарка (та аз идвам от морето, където събота и неделя просто си лежиш на плажа!), затова ме убеди и увери, че ще минем по лек маршрут и че горе ме очаква невероятна гледка.
Съгласих се и макар и да ми беше трудно да намеря дрехи за подобно приключение, успях да сглобя аутфита, и потеглихме.


Последваха часове наред ходене, адски силен вятър и много кал – страхотно, нали? ЛЕКИЯТ път, който приятелят ми беше избрал, беше от запад: от хижа Боерица през Кумата и нагоре към върха. За планинарите вероятно е повече от ясно, че това не е най-тежкият, но в същото време не е и най-лекият път, особено за “градско момиче”, което отива на Черни връх за първи път. За останалите, които са от моята порода или са просто начинаещи – НЕ ИЗБИРАЙТЕ ТОЗИ МАРШРУТ още от първия път! Вятърът беше толкова безмилостен, че се наложи върху иначе модерната ми шапка да сложа дреха, която да завържа около главата и шапката, така че да спре пронизващия вятър – чудна картинка. След много, много, адски много часове ходене и мърморене от моя страна стигнахме заветния Черен връх и гледката се разкри пред мен. Единственото, което ме притесняваше, беше пътят на връщане.


Втория път приятелят ми реши да се смили над мен (може би и заради компанията на майка му :)), така че се качихме на кабинковия лифт от Симеоново, който стига до Хижа Алеко. Вече бях много по-подготвена – с обувки за планина, клинове, горнища и т.н., които ми бяха подарък, само и само да стане от мен планинарка. 🙂 Този път разходката беше много по-лека и приятна. Но щеше да е скучно, ако всичко беше наред… По някаква причина никой от нас не беше проверил кога затваря кабинковият лифт и след препускане по балканските пътеки, в последния момент установихме, че сме закъснели с… 1 час 🙂 . Оказа се, че има автобус, който е последен и трябва да побързаме да го хванем, затова се запътихме към автобусната спирка, където имаше още доста хора като нас, както дочух от разговорите. Спасителната операция завърши успешно!


Началото на юли 2014 г. Приятелят ми ме умоляваше да отидем отново до Черни връх. Този път се съгласих, че “ще се жертвам” заради възможността да си направим плаж на самия връх, където всъщност е много приятно и красиво. Маршрутът отново беше от Хижа Алеко към Голи Връх – препоръчвам го за по-лежерна разходка, която трае между час и половина и два часа. Нямаше как да не ви покажа и “горещата линия”, която са открили на Хижа „Морени“.  Стори ми се много fashion.


Този път отново имаше участъци с кал и няколко жени (подчертавам жени) се понацапаха, подскачайки от камък на камък. Единият участък беше доста зле и Пешо тръгна по един път, аз – по друг, и по всичко изглеждаше, че макар и бавно, се справях по-добре и имах само малко кал по подметките. Приятелят ми беше вече на безопасно място и ме наблюдаваше как бавно, но славно се придвижвах. Остана ми само още един скок и щях да съм спасена. Прецених добре ситуацията, видях, че ще мога да скоча с минимални поражения по маратонките, и взех решение да скоча с ляв крак напред, който щеше да изнесе по-голямата тежест, тъй като лявата ми маратонка беше малко по-изцапана. Все пак не мога да ходя на плаж с изцапани маратонки 🙂 Направих лъвски скок и се приземих, осъзнавайки, че потъвам с всяка секунда. Оказа се, че съм си харесала местенце за скок с доста голяма дълбочина. Потънах до коляно и като че ли това нещо продължаваше да ме всмуква. Приятелят ми се притече на помощ, но аз успях да се измъкна бързо. Наложи се да се измия в близкото поточе с ледено студена вода, но нямаше как да ходя с черен крак.


Качихме се на Черни връх, излязоха облаци и мъгла и плажът ми бе официално провален. Поне успяхме да хапнем вкусни сандвичи под последните слънчеви лъчи. Приятелят ми изяви желание и за една купичка боб от хижата, за която се говори, че тенджерата, в която се вари бобът, не е мита от 30 години :).
Изводът от приключенията ми: всяко “градско момиче” трябва да е добре подготвено, когато тръгва на разходка в планината, за да може да посрещне всякакви ситуации. Ето и списък с жизненоважните неща, които трябва да носите:
Термална вода; Мокри кърпички; Сухи кърпички; Огледало; Гланц за устни с UV фактор; Серум за лице с UV фактор; Слънцезащитен спрей за тяло; Ветрило; Антибактериален гел. За очилата и шапката не е нужно да ви напомням. Съчетайте добре аутфита си, изберете удобни и леки дрехи за през летния сезон и не грабвайте най-старите си дрехи. Е, не сте тръгнали на ревю, но пък ще се срещнете и поздравите много хора по пътя към върха.

За Елица Димитранова

Най-доброто, което човек може да направи за себе си, е да пътува, опознавайки както света с различните култури и традиции, така и самия себе си. Пътуването е хоби на много хора, но за малцина то е страст. Страст за нещо ново, вълнуващо и красиво.

Препоръчваме Ви