НАЙ-ХАРЕСВАНИТЕ ПЪТЕПИСИ ЩЕ СЕ СЪСТЕЗАВАТ ЗА ТЕЗИ НАГРАДИ

Италия

Вила Беллависта – Брунате, лаго де Комо, Италия

От

на

Мислех да пренапиша историята на мен и моите приятели при пътуването ни до Швейцария. В последствие се отказах и ви препращам писмото, което написах до собственика на Вила Беллависта в Брунате, на езерото Комо  Италия / и което поместих в профила на сегашния собственик на вилата – Clem Bellavista, във Facebook/. Това е едно преживяване, което винаги ще помня. А ето и писмото с историята:


Здравейте, приятели на Вила Беллависта,

Искам да изкажа възхищението си от чудесните мигове, които имахме аз и моите приятели от България, при посещението ни във вила Беллависта. Ето какво се случи: Далеч от родината си се почувствахме горди от това, че сме българи.

Бяхме на гости в Лугано – Швейцария, при наша приятелка от детските ни години, с която времето не успя да ни раздели. За всеки ден от пребиваването ни там тя беше подготвила програма за пътуване из кантона Тичино. Посетихме, разгледахме и усетихме красотата на трите езера – Лаго де Лугано, Лаго де Комо и Лаго де Маджоре, и разположените около тях градове и малки селища. Без съмнение територията на този швейцарски кантон е фантастична. Но това, което искам да споделя, е нещо по-специално.

Сега, когато съм вече в България, най-яркият спомен за мен е разходката, която направихме в град Комо – Италия. Едната част на града, около езерото Комо, е застроена от вили. С интерес и въодушевление разгледахме тези вили от миналите векове, запазени и до днес. И разбира се, не пропуснахме да се фотографираме пред запазените и реставрирани вили от 17-18 век, където са отсядали исторически личности като Наполеон, руския цар Александър, Гарибалди.

От другата страна на езерото се издигаха отвесни скали и високи върхове. Там беше нашата изненада и последвало възхищение. Там беше Брунате, сгушено високо в облаци и мъгла. Там беше и Вила Беллависта. Пътувайки със зъбчатото влакче фуникуларе към високо разположеното селище, усетихме със сърцата си, че ще ни се случи нещо страхотно.

В центъра на Брунате видяхме малък парк с паметник в близост до величествена катедрала. Гледахме и не вярвахме на очите си. Там се издигаше паметник с бюста на нашия велик поет Пенчо Славейков… а съвсем близо се намираше и вила Беллависта, в която поетът Славейков затваря очи завинаги. Поклонихме се и пред паметната плоча с барелеф, която е поставена на едната стена на вилата. Бяхме премръзнали от студа и влезнахме в ресторанта на Беллависта, да се стоплим с горещ шоколад и италиански коняк „Лимончелло”.

Впечатлени сме от сърдечното посрещане на един млад, красив и усмихнат италианец. Благодарим му от сърце за чудесното изживяване. Бяхме изумени. Масите бяха застлани с български покривки. Такива, каквито всяка българска къща имаше преди 50-60 години. И в обстановка, в която се чувстваше българският дух, не само обслужването беше на ниво, а и отношението към нас беше специално. Младият мъж ни показа две книги, в които се описват последните дни от живота на Пенчо Славейков, до неговата смърт. Беше написано на италиански, беше написано и на български. Ееее… изживяването беше страхотно, защото в тази атмосфера нашата приятелка Павлина ни прочете стихове на поета. Ето нещо, което ние българите трябва да знаем… цитирам :

„Било е писано смъртта да застигне Пенчо Славейков в красивото градче Брунате на брега на езерото Лаго ди Комо във вила „Беллависта“. Собственикът на вилата Лучини си спомня, че поетът хапнал в последната си вечер риба с грах. След като се качват в стаята си, на Славейков му прилошава. Към полунощ заспива, но рано сутринта събужда Мара Белчева : „Ставай, зле ми е …Свърши се…“

Повиканият лекар още с пристигането си установява, че няма надежда. Лучини довежда свещеник, но Славейков отказва да се изповяда и причести.

Към 10 часа на 28 май 1912 г. поетът изпада в безсъзнание.

В един момент погледът на умиращия изведнъж се прояснява. Иска да каже нещо , а не може. Мара му дава лист да пише – не може. Неочаквано устните му отронват със сетни сили: „Светлина!“.

Мара разтваря завесите, той потрепва и издъхва, а в този миг слънцето залязва.

Лучини си спомня, че започват да пристигат съболезнователни телеграми и официални лица. Едва тогава той разбира колко голяма личност е покойникът.

Поетът е пограбан в края на селското гробище, а костите му са пренесени в България през 1921 година. Предложението на шведския проф. Йенсен, преводач на „Кървава песен“, българинът да бъде удостоен с Нобелова награда за литература, не е разгледано от Нобеловия комитет поради смъртта му.” .

И всичко това ние преживяхме, благодарение на изненадата на нашата приятелка Павлина и благодарение на топлото и сърдечно посрещане на този млад и усмихнат италиански мъж от Вила Беллависта.

БЛАГОДАРИМ ВИ!!!!